Натанаил Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 29:
{{цитат|Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?...<ref name="БН 14"/> О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си.<ref name="БН 15">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>}}
В 1851 година Натанаил заедно с [[Константин Петкович]], с когото стават близки приятели подава в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония.<ref>{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 - 15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> На следната 1852 година двамата правят проект за създаване на [[Българска матица]], като към идеята им се присъединява и [[Партений Зографски]]. Идеята не се осъществува, но скоро в Браила със съдействието на Натанаил се създава [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]].<ref name="БН 15">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на [[Константин Петкович]], [[Георги Раковски]], [[Васил Априлов]], [[Николай Палаузов]] и много други видни български и руски обществени и духовни дейци. Пътува из Русия, [[Австрия]], [[Сърбия]], [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Османската империя]]. През 1852 година заедно с Константин Петкович и Партений Зографски съставят проект за „[[Българска матица]]“, който остава неосъществен<ref>Академик Кирил Патриарх Български, Българското население в Македония в борбата за създаване на екзархията, Синодално издателство, София, 1971, стр.16.</ref>. В 1853 година издава на черковнославянски в [[Прага]] книгата „Приятелское писмо от българина к гръку“, в която описва причините за българо-гръцката църковна разпра. В 1863 година заедно с [[Иван Селимински]] архимандрит Натанаил е български делегат в Моравия на честването на 1000 години от делото на [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]]. ▼
▲Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на
От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен е на [[Добровецки манастир|Добровецкия манастир]] в [[Молдова]]. В 1864 година „побългарява“ „Кратко изяснение на Божественна Литургия“, в чийто предговор пише:
| |||