Натанаил Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
== Биография ==
=== Образование и дейност в Русия ===
Значителна част от сведенията за Натанаил черпим от неговата „Автобиография“, публикувана в 1909 година.<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1909 | month = | title =Жизнеописание митрополита Охридско-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | journal =Сборник за народни умотворения наука и книжнина | volume = XXV | issue = | pages = | location = София | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Роден е като '''Нешо (Недялко) Стоянов (Станков) Бойкикев''' в село [[Кучевище]], [[Скопска Църна гора]]. Негов брат е революционерът [[Златан Бойкикев]]. Учи в прицърковното училище на [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], а в 1835 година отива да учи в [[Самоков]] при учителя [[Никола Тонджоров]], при когото живее.<ref>{{cite book |title= Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането |last= Галчев|first= Илия|authorlink= |coauthors= |year=2000 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540722462 |pages=97 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След това продължава образованието си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където заедно с учителя си [[Георги Самуркашев]] от [[Велес]] превежда
Ред 25:
През 1843 година участва на събор на 40 български студенти и ученици в Одеса, които се обявяват за създаване на автономна българска църква<ref name="БН 13">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=13 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и се задължават всички да станат владици, ако народът поиска това от тях. През 1846 година чрез Захарий Княжески в Санкт Петербург иска от руското правителство църковни книги, утвар и парична помощ за откриване на българско богословско училище в Цариград, както и дипломатическа подкрепа за създаване на българска църква. Натанаил изпраща на канцлера граф [[Дмитрий Блудов|Блудов]] и на синодалния прокурор граф [[Николай Протасов|Протасов]] списък от 33 българи, подготвени за владици.<ref name="БН 14">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]]. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Натанаил е сред първите дейци в българската църковна борба, които правят научна историческа обосновка на необходимостта от самостоятелна българска църква. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“ (''За това, че Българският архиепископ в древни времена не е зависил нито от Римския, нито от Константинополския патриарх''), която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба.<ref name="БН 14"/> Дисертацията му завършва по повод закриването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] така:
{{цитат|Ах, кое славяно-българско сърце? Коя славяно-българска душа може без скръб да вспомене 1767 година 16 ден януария, когито мы Славяно-българе останахме яко овци без Пастиря-отца?...<ref name="БН 14"/> О, колко би била щастлива България, ако би се удостоила и сега да ѝ се возвратат законните църковни права от нашаго и общаго отца, предобраго султана, за да си има и она едного върховнаго своего уравителя на Църковната си иерархия внетре в отечеството си.<ref name="БН 15">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>}}
Натанаил обикаля Русия, Чехия и Сърбия и вижда каква роля играе просветата за повдигане на националното съзнание. В 1851 година Натанаил заедно с [[Константин Петкович]], с когото стават близки приятели подава в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония.<ref>{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 - 15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> На следната 1852 година двамата правят проект за създаване на [[Българска матица]], като към идеята им се присъединява и [[Партений Зографски]]. Идеята не се
Ръкоположен е за йеромонах в Киев. Натанаил е става личен приятел на
От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен е на [[Добровецки манастир|Добровецкия манастир]] в [[Молдова]]. В 1864 година „побългарява“ „Кратко изяснение на Божественна Литургия“, в чийто предговор пише:
| |||