Мекотели: Разлика между версии

'''Мекотелите''' (''Mollusca'') са огромен тип обединени в морфологично отношение [[безгръбначни]]безгръбначн [[Трипластно животно|трипластни]] [[Животно|животни]], които отстъпват само на [[членестоноги]]течленестоногите по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди.{{sfn|Шарова|2002|с=276}}{{Sfn|Ponder, Lindberg|2008|p=1}} Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.

Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида ''[[Condylonucula maya]]'', чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър.<ref>{{cite web| url=http://www.museumoftheearth.org/outreach.php?page=s_hsh_top/s_hsh_s3_biodiv/s_hsh_s3_extreme| title=Extreme Bivalves| work=Rock the Future| publisher=Paleontological Research Institution and its Museum of the Earth| accessdate=2013-10-14| lang=en}}</ref> За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата ''[[Ammonicera rota]]''<ref>{{cite web| url=http://www.gastropods.com/1/Shell_20921.shtml| title=Ammonicera rota| author=Natural History Museum, Rotterdam | accessdate=2014-01-14| lang=en}}</ref> и ''[[Punctum pygmaeum]]'' като последният е и най-дребният представител на малакофауната в [[България]]<ref name=Хубенов37>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]], стр.37</ref>Българиa. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – [[Колосален калмар|колосалните калмари]] (''Mesonychoteuthis hamiltoni''), които достигат дължина с пипалата до 14 m.<ref>{{cite web | last = Anderton | first = Jim | year = 2007 | url = http://web.archive.org/web/20100523152104/http://www.beehive.govt.nz/node/28451 | title = World's largest squid landed in NZ | work = beehive.govt.nz | publisher = beehive.govt.nz | accessdate = 2014-01-03 | lang = en}}</ref> Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като [[октоподи]], [[калмари]] и [[сепии]] заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.<ref>{{cite web| url=http://www.thecephalopodpage.org/octokeep.php| title=Don't Fear the Raptor – An Octopus in the Home Aquarium| author=Dr. James B. Wood| accessdate=2013-10-16| lang=en}}</ref>

Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас [[коремоноги]], други 19% са от клас [[миди]] и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.

Повечето мекотели се придвижват с помощта на крак, който при главоногите е видоизменен в пипала. Една от характерните особености на групата е наличието на минерализирана [[раковина]], чиято форма и строеж е също безкрайно разнообразна. При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на [[радула]], която заедно с главата липсва при мидите.

Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми. При останалите представители той преминава през [[Метаморфоза (зоология)|метаморфоза]] като при различните класове се наблюдават специфични особености.

Еволюционно мекотелите се появяват в началото на [[камбрий]]. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на дебат от страна на зоолозите. Интересен факт е, че до средата на 20-ти век представителите на клас [[Моноплакофора]] са били известни само с изкопаеми представители. По-късно е установено, че той е представен от малък брой съвременни дълбоководни морски видове.<ref>{{cite web| url=http://nopr.niscair.res.in/bitstream/123456789/10594/1/SR%2047%2811%29%20%28Living%20Fossile%29.pdf| title=Neopilina galatheae: Living Fossil from the Ocean| author=Dr Sukanya Datta| publisher=SCIENCE REPORTER| accessdate=2013-10-16| lang=en}}</ref>

| [[Caudofoveata]]'''*'''{{sfn|Ruppert E. E., Fox R. S., Barnes R. D.|2004|p=291 – 292}}||[[Файл:Falcidens.png|center|199px|Falcidens sp.]] || Тялото на животните наподобява червей. Обитават тинята на морското дъно, където се хранят с отпадни продукти или са хищници<ref name=barnes/>. Тялото е с дължина около 1 – 15 mm, а някои достигат и до 30 mm.<ref name="barnes">Рупперт Э. Э., Фокс Р. С., Барнс Р. Д. Низшие целомические животные // Зоология беспозвоночных. Функциональные и эволюционные аспекты=Invertebrate Zoology: A Functional Evolutionary Approach / пер. с англ. Т. А. Ганф, Н. В. Ленцман, Е. В. Сабанеевой; под ред. А. А. Добровольского и А. И. Грановича. – 7-е издание. – М.: Академия, 2008. – Т. 2. – 448 с. – 3000 экз. – ISBN 978-5-7695-2740-1</ref> || style="text-align:center;" | 120 || Дънни организми обитаващи морета и океани на дълбочина от 200 до 3000 m