Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Имате грешка |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Atanasoff-Berry Computer at Durhum Center.jpg|мини|250п|Реплика (1997 г.) на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на [[Айова]].]]
'''Компютърът на Атанасов-Бери''' ({{lang-en|Atanasoff-Berry Computer}}, съкратено '''ABC''') е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет{{hrf|Burks|1989|}}. Създаден е като университетски проект на новаторска [[сметачна машина]] в периода от 1939 до 1942 г. от [[Джон Атанасов]] и [[Клифърд Бери]]. Макар че АВС все още не е днешният универсален [[компютър със запаметена програма]] <ref>{{Cite book | date = 1976 | editor-last = Ralston | editor-first = Anthony | editor2-last = Meek | editor2-first = Christopher | title = Encyclopedia of Computer Science | edition = second | pages = 488 – 489 | isbn = 0-88405-321-0 | publisher = Petrocelli/Charter | location = New York}}</ref>, в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.▼
▲({{lang-en|Atanasoff-Berry Computer}}, съкратено '''ABC''') е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет{{hrf|Burks|1989|}}. Създаден е като университетски проект на новаторска [[сметачна машина]] в периода от 1939 до 1942 г. от [[Джон Атанасов]] и [[Клифърд Бери]]. Макар че АВС все още не е днешният универсален [[компютър със запаметена програма]] <ref>{{Cite book | date = 1976 | editor-last = Ralston | editor-first = Anthony | editor2-last = Meek | editor2-first = Christopher | title = Encyclopedia of Computer Science | edition = second | pages = 488 – 489 | isbn = 0-88405-321-0 | publisher = Petrocelli/Charter | location = New York}}</ref>, в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.
Машината е проектирана и създадена по време на работата на Джон Атанасов като преподавател в катедрата по физика на Щатския колеж в Айова ({{lang-en|Iowa State College}}, ISC). Целта е да се решават системи с до 29 линейни уравнения с 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, но проектът е прекъснат поради войната на стадий, на който машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://johngustafson.net/pubs/pub57/ABCPaper.htm | заглавие= "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998|достъп_дата = 22 март 2017|фамилно_име= Густафсон|първо_име= Джон|труд=Annals of the History of Computing |език=en }}</ref>. След това е демонтирана и забравена. Получава широка известност, когато е цитиран като предходно въплъщение на някои от идеите, залегнали в [[ENIAC]], в края на [[1960-те]] по повод на [[Патентен спор за ENIAC|патентното дело за ENIAC]].
Line 49 ⟶ 47:
Патентният спор бележи голяма част от живота на Джон Атанасов, защото той е призован да свидетелства. Делото тече с години – от 1966 до 1973, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти. На 19 октомври [[1973]] г. Федералният съд обявява патента за ENIAC за невалиден <ref name="Larson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ushistory.org/more/eniac/judgment.htm | заглавие= Findings of Fact, Conclusions of Law and Order for Judgement|фамилно_име=Larson |първо_име=E. R. |дата= 19 Oct. 1973|труд= File. No. 4 – 67 CIV. 138, Honeywell v. Sperry Rand Corporation and Illinois Scientific Developments Inc.|издател= US District Court, District of Minesota, Fourth Division,|език=en }}</ref> поради редица процедурни нарушения. Процесът води до популяризиране на работата на Джон Атанасов по отношение на ABC и регенеративната памет<ref name="Pioneers"/>. В частност, в решението се казва:{{Quote|Екерт и Моукли не са изобретили първи автоматичния електронен цифров компютър, а вместо това са извлекли идеята от един господин на име д-р Джон Винсент Атанасов |Larson|''<ref name="Larson"/>''|оригинал = Eckert and Mauchly did not themselves first invent the automatic electronic digital computer, but instead derived that subject matter from one Dr. John Vincent Atanasoff.}}
== Реплика
През 1997 г. екип от учени от ''Ames Laboratory'' (част от Университета на Айова, {{lang-en|Iowa State University of Science and Technology}}) инициират изработването на работещо копие на компютъра на Джон Атанасов. Проектът за реконструкцията възлиза на 300 000 долара<ref name="Rep"/> и е документиран от Дел Блум<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=
== Приносът на Атанасов ==
Line 57 ⟶ 55:
ABC компютърът е различен от всички компютри правени преди него. Някои негови характеристики са:
* регенеративната памет – идеята, енергията заредена в кондензатор да се използва за съхраняване на двоична информация е най-същественият принос на Атанасов, който принцип се използва и в съвременните динамични компютърни памети. Година и половина след Атанасов (1943 г.) в Aquarius машината, която е част от Colossus се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).([[Джон Атанасов#cite note-Copeland-20|[17]]] – стр. 301)
* паралелен процесор – процесорът на ABC (30 последователни суматора) заедно с процесора на Стибиц (два паралелни суматора), който обаче е електромеханичен (изграден с релета) са най-ранните решения на SIMD (Single instruction Multiple Data) паралелен процесор. И двете машини са двоични. Процесорът на ABC компютъра е оригинално решение – 30 последователни процесора с 30 двойки регистър/акумулатор, или пример за това как се решава технически проблем с минимални финансови средства. Паралелният еквивалент би използвал не по-малко от 21 хиляди електронни лампи (ако се използват двойни триоди), заедно с паметта – т.е. би бил по-голям от ENIAC. Най-настървените противници на Атанасов биха подчертали, че ABC компютърът е бавен, но трябва да се отчете, че с ABC компютъра постига целите си – точност на изчисленията с цена под 6000 долара, когато всички останали решения по онова време струват стотици хиляди.
* автоматично изпълнение на операциите – подобно на компютъра на [[Джордж Стибиц]] ABC компютърът изпълнява фиксирана последователност от операции автоматично. Тези операции могат до се разглеждат като композитни операции.
* използва двоична система – при проектирането на електронноизчислителните машини от 1930-те и 1940-те години дилемата дали да се използва двоична или десетична бройна система все още не е твърдо решена. ABC компютърът използва актуалната и до наши дни двоична бройна система и е първото известно експериментално електронно устройство (изпълнено с електронни лампи, а не с релета), което изпълнява двоична операция събиране.
* използва логически изрази – през 1930-те и 1940-те години има два подхода при проектиране на изчислителна техника – броене или логически изрази. В ABC компютъра са използвани логически изрази.
== Източници ==
<references/>
== Литература ==
| |||