Мекотели: Разлика между версии

'''Мекотелите''' (''Mollusca'') са огромен тип обединени в морфологично отношение [[безгръбначни]] [[Трипластно животно|трипластни]] [[Животно|животни]], които отстъпват само на [[членестоноги]]течленестоногите по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди.{{sfn|Шарова|2002|с=276}}{{Sfn|Ponder, Lindberg|2008|p=1}} Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.

Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида ''[[Condylonucula maya]]'', чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър.<ref>{{cite web| url=http://www.museumoftheearth.org/outreach.php?page=s_hsh_top/s_hsh_s3_biodiv/s_hsh_s3_extreme| title=Extreme Bivalves| work=Rock the Future| publisher=Paleontological Research Institution and its Museum of the Earth| accessdate=2013-10-14| lang=en}}</ref> За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата ''[[Ammonicera rota]]''<ref>{{cite web| url=http://www.gastropods.com/1/Shell_20921.shtml| title=Ammonicera rota| author=Natural History Museum, Rotterdam | accessdate=2014-01-14| lang=en}}</ref> и ''[[Punctum pygmaeum]]'' като последният е и най-дребният представител на малакофауната в [[България]]<ref name=Хубенов37>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]], стр.37</ref>. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – [[Колосален калмар|колосалните калмари]] (''Mesonychoteuthis hamiltoni''), които достигат дължина с пипалата до 14 m.<ref>{{cite web | last = Anderton | first = Jim | year = 2007 | url = http://web.archive.org/web/20100523152104/http://www.beehive.govt.nz/node/28451 | title = World's largest squid landed in NZ | work = beehive.govt.nz | publisher = beehive.govt.nz | accessdate = 2014-01-03 | lang = en}}</ref> Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като [[октоподи]], [[калмари]] и [[сепии]] заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.<ref>{{cite web| url=http://www.thecephalopodpage.org/octokeep.php| title=Don't Fear the Raptor – An Octopus in the Home Aquarium| author=Dr. James B. Wood| accessdate=2013-10-16| lang=en}}</ref>

Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас [[коремоноги]]коремонoги, други 19% са от клас [[миди]] и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.

Повечето мекотели се придвижват с помощта на крак, който при главоногите е видоизменен в пипала. Една от характерните особености на групата е наличието на минерализирана [[раковина]], чиято форма и строеж е също безкрайно разнообразна. При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на [[радула]], която заедно с главата липсва при мидите.

Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми. При останалите представители той преминава през [[Метаморфоза (зоология)|метаморфоза]] като при различните класове се наблюдават специфични особености.

Еволюционно мекотелите се появяват в началото на [[камбрий]]. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на дебат от страна на зоолозите. Интересен факт е, че до средата на 20-ти век представителите на клас [[Моноплакофора]] са били известни само с изкопаеми представители. По-късно е установено, че той е представен от малък брой съвременни дълбоководни морскиморск видове.<ref>{{cite web|и url=http://noprвидове.niscair.res.in/bitstream/123456789/10594/1/SR%2047%2811%29%20%28Living%20Fossile%29.pdf| title=Neopilina galatheae: Living Fossil from the Ocean| author=Dr Sukanya Datta| publisher=SCIENCE REPORTER| accessdate=2013-10-16| lang=en}}</ref>

Мекотелите са разпространени по цялото земно кълбо. Обитават както сушата, така и сладководни водоеми, морета и океани{{Sfn|Rawat|2010|p=7}} (особено в крайбрежните зони<ref name="БСЭ_Молл">{{cite web| url=http://slovari.yandex.ru//БСЭ/Моллюски/| title=Молюски| author=Голяма съветска енциклопедия| accessdate=2013-10-16| lang=ru}}</ref>). Сравнително най-голямо видово разнообразие има във водна среда, което особено нараства към тропическите зони. Най-дълбоководните мекотели са открити в [[Марианска падина|Марианската падина]] на дълбочина около 11 000 метра.<ref>{{cite web| url=http://www.zoopage.ru/stat.php?idstat=180| title=Марианская впадина| author=C. Michael Hogan| date=2010-08-23| work=Загадки нашей планеты| publisher=zoopage.ru| accessdate=2013-07-21| lang=ru| archiveurl=http://www.webcitation.org/6INB6KgiA| archivedate=2013-07-25}}</ref> Сухоземните видове са охлюви, които се срещат от [[Тундра|тундровите райони]] до тропиците, от морското равнище до високите части на планините,<ref name="БСЭ_Молл"/> от пустините на [[Северна Африка]] и [[Близкия изток]] при охлювчетата от род ''[[Sphincterochila]]''<ref>{{cite web| url=http://www.animalbase.uni-goettingen.de/zooweb/servlet/AnimalBase/home/genus?id=678| title=Genus summary for Sphincterochila| author=F. Welter Schultes| date=2010-08-23| publisher=AnimalBase| lang=bg}}</ref><ref>[http://bgmollusca.wordpress.com/2012/11/30/живот-на-бързи-обороти/ Удивителните мекотели!, Бавен живот на бързи обороти, Rldx.f Oeofl]</ref> до арктически и антарктически видове миди и охлюви, с които се хранят водни бозайници. Редица фактори ограничават и моделират разпространението на мекотелите. Сред най-важните се оказва киселинността на средата. Киселата среда затруднява основно калциевата обмяна и оказва негативно въздействие върху строежа на черупките. Това е причината за ограничено разпространение на черупчести мекотели в райони с кисели почви или води. Ето защо например [[иглолистна гора|иглолистните гори]] са бедни откъм видове черупчести охлюви, но преобладават голите охлюви.<ref name="bgmollusca">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bgmollusca.wordpress.com/2012/09/04/охлюв-в-мравуняка/ | заглавие = Охлюв в мравуняка | достъп_дата = 2013-12-24 | автор = Ивайло Дедов | издател = bgmollusca | език = bg }}</ref>

В България към 2005 г. са описани 445 вида от три класа: панцерни мекотели – 2 вида, коремоноги – 371 вида и миди – 72 вида. Всички те са обединени в 18 разреда и 97 семейства и са разпространени на територията на страната и прилежащата акватория в [[Черно море]]<ref>{{Червена книга| title=Фаунистично разнообразие на България| redbooklink=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/2biodiversity.html| downloaded=16 октомври 2013}}</ref>. По отношение на обитанията си видовете мекотели се подразделят на:<ref name=Хубенов>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]]</ref>

* Черноморски видове.54 [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] са обитавани от 271 вида мекотели, а от тях 111 вида са характерни за акваторията на българските черноморски води. Този брой представлява 51,2% от черноморските видове и 24,9% от видовото многообразие на мекотелите в България. Черноморските видове са както следва: 2 от панцерните мекотели, 61 от коремоноги и 48 от миди.

| [[Caudofoveata]]'''*'''{{sfn|Ruppert E. E., Fox R. S., Barnes R. D.|2004|p=291 – 292}}||[[Файл:Falcidens.png|center|199px|Falcidens sp.]] || Тялото на животните наподобява червей. Обитават тинята на морското дъно, където се хранят с отпадни продукти или са хищници<ref name=barnes/>. Тялото е с дължина около 1 – 15 mm, а някои достигат и до 30 mm.<ref name="barnes">Рупперт Э. Э., Фокс Р. С., Барнс Р. Д. Низшие целомические животные // Зоология беспозвоночных. Функциональные и эволюционные аспекты=Invertebrate Zoology: A Functional Evolutionary Approach / пер. с англ. Т. А. Ганф, Н. В. Ленцман, Е. В. Сабанеевой; под ред. А. А. Добровольского и А. И. Грановича. – 7-е издание. – М.: Академия, 2008. – Т. 2. – 448 с. – 3000 экз. – ISBN 978-5-7695-2740-1</ref> || style="text-align:center;" | 120 || Дънни организми обитаващи морета и океани на дълбочина от 200 до 3000 m

[[Оплождане]]то е вътрешно или външно в мантийната празнина или във водна среда.{{sfn|Големански|2003|p=156}} Оплодената [[яйцеклетка]] започва да се дроби спирално, като по този признак мекотелите се отличават от останалите животни. При главоногите дробенето е непълно.<ref name="БСЭ_Молл">{{cite web|url=http://slovari.yandex.ru//БСЭ/Моллюски/|title=Молюски|author=Голяма съветска енциклопедия|accessdate=2013-10-16|lang=ru}}</ref> Развитието може да бъде пряко и непряко. Съществуват живораждащи мекотели, каквито са някои сухоземни охлюви. При тях яйцата се оплождат в женската и продължават да се развиват в яйцепровода. Новородените охлювчета са напълно развити и способни да водят начин на живот, подобен на своите родители, още с раждането си.{{sfn|Пименова, Пименов|2005|с=124}}

През 2002 г. е описан и единственият случай на [[мирмекофилия]] сред мекотелите. Това е [[Малайзия|малайзийското]] охлювче ''[[Allopeas|Allopeas myrmekophilos]]'', което се среща единствено в колониите на мравката ''[[Leptogenys processionalis|Leptogenys distinguenda]]''. Въпреки факта, че мравката от вида се храни с мекотели, а охлювчето консумира отпадъци от храната на мравките, съвместното съществуване на двата вида се оказва възможно. Още повече киселата среда по принцип оказва неблагоприятен ефект върху черупчестите мекотели. При честото пренасяне на колониите мравки отговорници от колонията преместват и своите съквартиранти. Вероятната причина за това е, че охлювът отделя питателна слуз, която мравките консумират с охота.<ref name="bgmollusca">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bgmollusca.wordpress.com/2012/09/04/охлюв-в-мравуняка/|заглавие=Охлюв в мравуняка|достъп_дата=2013-12-24|автор=Ивайло Дедов|издател=bgmollusca|език=bg}}</ref>