Наклонение: Разлика между версии

'''Наклонението''' е [[граматичен признак]] на глагола, чрез който говорещият ''изразява'' в какво отношение според него се намира глаголното [[глаголно действие|действие]] спрямо реалността.

 

Наклоненията в [[българския език]] са:

 

Често условното наклонение се използва при учтиви молби.

Връзката на тези учтиви молби с условността е явна при изречения от типа: „Би ли ми подал хляба, ако обичаш?“. Тук се подчертава, че условието за изпълнението на действието е волята на слушателя.

 

 

Пример: „Той изял хляба с чубрица“.

 

''Забележка:'' В по-старата литература и в някои съвременни учебници по български език се среща и [[преизказно наклонение]], говорещият не е свидетел и не гарантира, че е истина. Аргументът е, че преизказните форми не представят отношението на действието към действителността, а на говорещия към информацията (а именно: че не я е добил като свидетел на действието, а от друго лице).

 

[[Категория:Глагол]]

[[Категория:Българска граматика]]