|
}}
'''[[Змейца]]Змеица''' (известно още като '''ЗмеицаЗмейца''', с предишно наименование '''Аланджиево''') е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Доспат]], [[област Смолян]].
== География ==
Село Змеица се намира в [[планина|планински]] район. Най-високият връх в землището на селото е „[[Виденица]]“ („Гьоз тепе“) с 1652 m надморска височина.
== История ==
На висок връх край селото, Виденица, има останки от тракийско светилище, за което се предполага, че е било второто по важност в Родопите,. аСтарото археологическитеиме разкопкина даватселото основаниее за''Аланджиево. предположение''През за1870 прорицалищегодина населото богима Дионис.170 Времетожители еи измило50 доста откъщи. скалнитеСпоред масивипреброяванията, нопрез са1926 видимигодина скалнив площадкиселото живеят 605 души, стенапрез от1934 – сух685 зид.души, Мястотопрез има1946 – енергийна972 силадуши, ипрез лековита1956 – вода.1130 проникватдуши, слънчевитеа лъчипрез 1965 – 1510 души.<ref>{{cite journal
== Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода] ==
Светилището на върха на Гьозтепе е изследвано за първо от Стоян Захариев. Той събужда интереса на английския консул в Истанбул, който пристигнал да събере данни за върха от населението, но не се увенчал с голям успех. След него, през 1915 година, пристига и руският консул в Истанбул, но населението отказало съдействие, тъй като било станало много недоверчиво след насилственото покръстване от 1912 година. Сетилищети е изследвано за първи път по-обстойно от академик Васил Миков през 1927 година, който дава следното описание:
{| class="wikitable"
|„
|Това е един самотен връх с кръгла форма, обраснал от северната си страна с борови гори и достъпен от всички страни. На върха се намират следи от голямо градище и селище. На много места, при копане на окопи през Балканската война и при иманярските претърсвания, са намерени основите на градежи, правени от грамадни каменни блокове. Много добре личат останките на крепост, строена с големи каменни блокове без каквато и да е спойка. Също така – основи на постройки, за които нищо положително не може да се каже без предварителни системни разкопки. По повърхността се срещат много глинени фрагменти от съдове, принадлежащи на разни времена. Тук се намират и фрагменти от неолитната и бронзовата епохи, подобни на тези, намерени в Имамова дупка, както и фрагменти от съдове на всички последователни времена.
[[Виденица#cite note-2|[2]]]
|“
|}
Август 2002 – При разкопки в Западните Родопи в района на върха е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Старото име на селото е ''Аланджиево. ''През 1870 година селото има 170 жители и 50 къщи. Според преброяванията, през 1926 година в селото живеят 605 души, през 1934 - 685 души, през 1946 - 972 души, през 1956 - 1130 души, а през 1965 - 1510 души.<ref>{{cite journal
| last = Примовски
| first = Анастас
}}</ref>
В документ от главното мюфтийство в [[Истанбул]], изброяващ [[вакъф]]ите в [[Княжество България]], допринасяли в полза на [[ислям]]ските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Змеица (''Yılancı'').<ref>{{cite book
| last = Radushev
| first = Evgeni
| coauthors = Ivanova, Svetlana; Kovachev, Rumen
| title = Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 — – Registers
| url = http://www.imir-bg.org/imir/books/Inventory_Waqf_(orig).pdf
| format = PDF
| accessdate = 2009-03-22
| year = 2006/2007
| publisher = СУ - – Факултета по журналистика и масова комуникация
| location = София
| pages = 15
== Религии ==
В селото живеят българи мохомеданимюсюлмани и малка част християни. ▼
▲В селото живеят българи мохомедани и малка част християни.
== Обществени институции ==
Кметство, читалище с кино-салон и библиотека, детска градина и основно училище.
== Други ==
Селото е близо до границата с [[Гърция]]. Околността на Змеица е описана в книгата на [[Андрей Гуляшки]] „Случаят в Момчиловци“. Природата е изключително красива.
Покрай селото минава туристически вело-маршрут, който достига до с. [[Гела]]. Две екопътеки, реките Сърнена река и Бял Дунав. Реките са удобни эа лов на пъстърва. На Сърнена река (Караджа дере) има два микрояэовира, еэеро эа платен риболов, римски мост и много беседки эа отдих, оборудвани с барбекюта, чевермеджийници и чучури с иэворна вода.
| 