Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на 95.42.120.68 (б.), към версия на Nk
}}
}}
 
[[File:Vincent Willem van Gogh 128.jpg|thumb|200px|<small>[[Натюрморт]]: „Ваза с 12 слънчогледа“, [[август]] [[1888]] г., <br />(„Нова картинна галерия“, [[Мюнхен]])</small>]]
 
''' Винсент Вилем ван Гог''' (1853 – 1890) ({{lang-nl|Vincent van Gogh}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[художник]], смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на [[Европа|европейското]] [[изкуство]]. Той е един от най-видните представители на [[постимпресионизъм|постимпресионизма]]. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 [[картина|картини]] и 1100 [[рисунка|рисунки]]. Заболява от психична болест и извършва [[самоубийство]] през [[1890]] г., когато е едва на 37 години. Не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на [[17 март]] [[1901]] г. в [[Париж]], [[Франция]] са изложени 71 от неговите произведения.
В края на юли умира чичо му Винсент в Нидерландия и оставя на брат му Теодорус една значителна сума от състоянието си, придобито чрез търговия с предмети на изкуството, като изрично игнорира Винсент ван Гог. Теодорус въпреки това му превежда една също значителна сума от това наследство, която му дава възможност през септември да мебелира къщата си. Така на преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците – „Ателие на Юга“. Откликът сред приятелите му в Париж е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако Теодорус поеме пътните разноски. Картините на ван Гог от септември са различни – появяват се в страховито действащи цветове нощни изгледи от терасата на кафенето на площада в Арл и „Звездна нощ над Рона“. Както и автопортретът му по случай пристигането на Гоген и посветен нему, който въздейства с хладните си цветове като човек, лишен от живец.
 
В жълтата къща ван Гог трескаво се подготвя за пристигането на Гоген. Боядисва отново предвидената за него стая и закача картините си със слънчогледи, за да създаде хармонична атмосфера. Но скоро след пристигането на Гоген се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка. Разривът настъпва на 23 декември, когато след един яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Много по-късно Гоген ще твърди, че ван Гог го е заплашвал с бръснач, но на следващия ден с нито дума не споменава това произшествие. Ван Гог се прибира и в пристъп на [[автоагресия]] реже (вероятно малко парче) от [[ухо]]то си. Тоталното отстраняване на [[Ушна мида|ушната мида]], пропагандирано в по-старата литература, е малко вероятно, тъй като този богато кръвоснабден участък на главата би предизвикал в такъв случай загуба на кръв, която неминуемо би довела до смърт. Парчето, вероятно от долната част на ухото, той занася на Рашел – проститутка, при която ходи редовно в местния [[бордей]]. Тя уведомява полицията, която намира Ванван Гог кървящ и в безсъзнание в леглото си. Настаняват го в местната болница. Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген, преди отпътуването на последния от Арл, пристига веднага при брат си. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.
 
Тъй като, както за вида на самонараняването на ван Гог, така и за заболяването му няма достоверни съвременни данни, отдавна се спекулира с различни теории и тези. Ван Гог говори в някои от писмата си за [[епилепсия]], но и постоянното пиене на [[абсент]] може да е изиграло роля за появата на някои симптоми.