Гусла: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
+шаблон
Ред 1:
{{към пояснение|Гусла|Гусла (пояснение)}}
 
[[File:Serbian Gusle.jpg|thumb|150px|Сръбска гусла]]
{{Музикален инструмент
| име = Гусла
| други имена =
| снимка1 = Gusle from Montenegro and Serbia.jpg
| описание1 = Гусли от Сърбия и Черна гора
| снимка2 =
| описание2 =
| класификация = лъков [[струнен инструмент]]<br>321.321-71
| видове =
| сродни инструменти = [[гъдулка]], [[гудок]], [[виола]]
| произход =
| създател =
| тонов обем =
| строй =
}}
'''Гуслата''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнните инструменти. Тя е с една [[струна]], на която се свири с [[лък (музика)|лък]]. Изработва се изцяло от [[дървесина|дърво]], а формата и&#768; е крушовидна, но с дълъг и тънък [[гриф]]. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от [[кон]]ска опашка.<ref>Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г.</ref> Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.
 
Гуслата има [[Славяни|старославянски]] произход. Миниатюри от края на [[8 век|8.]] или началото на [[9 век|9. век]] доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на [[Полша]] и датирани към [[12 век|12. век]].<ref>[http://www.liternet.bg/publish/akaloianov/stb/poetyt.htm ''„Поетът - – ключ към тайната на вселената“'', Анчо Калоянов], liternet.bg</ref> Много писмени и фолклорни извори дават сведения за използването на гуслата по българските земи. Може би, през Xв е била най-разпространена в народните изпълнения, самия Презвитер Козма споменава гуслата, като използван инструмент в "Слово„Слово против богомилската ерес"ерес“: "„''Не са християни и ония, които с гусли и игри и с бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища, и в какви още не учения на сатаната"''“.
 
През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се появяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир "Св„Св. Иван Продром"Продром“ в Битоля от XVв. наред с изобразените светии и животни, са издялани образите на гуслар и музикант на уд в момент на свирене. Гусларят е представен по широко популярни форма и начин на свирене в българските земи. Неопровержимо доказателство за разпространението на инструмента в България е запазена гусла съхранянвана в Националния Етнографския музей в София, на шийката на която има надпис с годината на изработка и името майстора ( 1891 (майстор) Стой). Гуслата се приема, като предшественик на гъдулката.
В Банско инструмента се нарича "виула" от "виулица", т.е. оплаквачка.
 
Днес този инструмант е изчезнал напълно по целия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.
В Банско инструмента се нарича "виула"„виула“ от "виулица"„виулица“, т.е. оплаквачка.
 
Днес този инструмантинструмент е изчезнал напълно по целия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.
 
== Литература ==
* Български народни музикални инструмантиинструменти; Тодоров, М., Наука и изкуство; С., 1973;
 
== Бележки ==
Line 15 ⟶ 33:
 
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/publish8/isimeonov/titrologichnata.htm ''„Титрологичната метафора "гусла"„гусла“ в българската възрожденска поезия“'', Иван Симеонов]
 
{{Български народни инструменти}}
{{музикален инструмент-мъниче}}
{{Български народни инструменти}}
 
[[Категория:Струнни лъкови инструменти]]