Гусла: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
+шаблон |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Гусла|Гусла (пояснение)}}
{{Музикален инструмент
| име = Гусла
| други имена =
| снимка1 = Gusle from Montenegro and Serbia.jpg
| описание1 = Гусли от Сърбия и Черна гора
| снимка2 =
| описание2 =
| класификация = лъков [[струнен инструмент]]<br>321.321-71
| видове =
| сродни инструменти = [[гъдулка]], [[гудок]], [[виола]]
| произход =
| създател =
| тонов обем =
| строй =
}}
'''Гуслата''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнните инструменти. Тя е с една [[струна]], на която се свири с [[лък (музика)|лък]]. Изработва се изцяло от [[дървесина|дърво]], а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък [[гриф]]. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от [[кон]]ска опашка.<ref>Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г.</ref> Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.
Гуслата има [[Славяни|старославянски]] произход. Миниатюри от края на [[8 век|8.]] или началото на [[9 век|9. век]] доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на [[Полша]] и датирани към [[12 век|12. век]].<ref>[http://www.liternet.bg/publish/akaloianov/stb/poetyt.htm ''„Поетът
През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се появяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир
В Банско инструмента се нарича "виула" от "виулица", т.е. оплаквачка. ▼
Днес този инструмант е изчезнал напълно по целия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.▼
▲Днес този
== Литература ==
* Български народни музикални
== Бележки ==
Line 15 ⟶ 33:
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/publish8/isimeonov/titrologichnata.htm ''„Титрологичната метафора
{{Български народни инструменти}}▼
{{музикален инструмент-мъниче}}
▲{{Български народни инструменти}}
[[Категория:Струнни лъкови инструменти]]
|