Псковска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 23:
 
== Историческа справка ==
На територията на Псковска област възникват едни от най-старите руски градове: [[Псков]], за първи път споменат в Лаврентиевската летопис през 903 г.; [[Великие Луки]], за първи път споменат в Новгородската летопис през 1166 г., през 1611 г. разрушеразрушен и отново възстановен през 1619 г.; [[Остров (град)|Остров]], за първи път споменат през 1342 г., град от 1777 г.; [[Порхов]], за първи път споменат през 1346 г., град от 1777 г.. През ХVІІІ в. са утвърдени за градове селищата: [[Себеж]] (основан като крепост през 1535 г.) през 1772 г., [[Невел]] през 1773 г., [[Новоржев]] и [[Опочка]] (основан като кропосткрепост през 1412 г.) през 1777 г., [[Гдов]] (основан през 1431 г.) през 1780 г. и [[Печори]] (основан през 1472 г.) през 1782 г. останалите 3 града Дно, Пустошкя и Питалово са признати за такива през ХХ в.
 
Псковска и Великолукска области са образувани на [[23 август]] [[1944]] г. На [[16 януари]] [[1945]] г. към състава на Псковска област са предадени районите на естонските градове [[Печори]] и [[Питалово]] (Абрене). На [[2 октомври]] [[1957]] г. Великолукска област е закрита, като западната ѝ част е предадена на Псковска област, а източната – на Калининска област (сега [[Тверска област]]).
Ред 36:
На територията на областта протичат около 13 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 165 700 km и принадлежат към водосборните басейни на реките [[Нева]], [[Нарва]], [[Западна Двина]] и Луга, всичките вливащи се в [[Балтийско море]]. На изток и югоизток протичат реките Шелон и [[Ловат]] от басейна на [[Нева]]. На запад протича река Великая с притоците си Сорот, Череха, Пскова – десни и Иса, Синя, Утроя, Кухва – леви, вливаща се в [[Чудско-Псковско езеро|Чудско-Псковското езеро]], а на север – река Плюса и двете от басейна на [[Нарва]]. На югоизток в малък участък по границата с [[Тверска област]] протича река [[Северна Двина]] с притоците си Усвяча и Дриса. От крайния север на областта водят началото си малки реки, леви притоци на Луга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в началото на декември, а се размразяват в началото на април.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2533/Псковская_область «Вода России» – Псковска област</ref>
 
В Псковска област има над 3,8 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 3130 km<sup>2</sup>, в т.ч около 2,3 хил. езера с площ над 10 дка. Най-широко е разпространението на езерата в по-високите южни части на областта, а в пределите на равнините количеството им е значително по-малко. Произходът им е предимно ледников, но има и много преградни и крайречни (старици) езера. Най-голямото естествено езеро в Псковска област е [[Чудско-Псковско езеро|Чудско-Псковското]] разположено на границата с [[Естония]], състоящо се от три свързани помежду си езера – Чудско, Псковско и Топло. Други по-големи са Жижицкото и Двинско-Велинското в югоизточната част. Блатата и заблатените територитеритории заемат 8,6% от територията на областта – 4762 km<sup>2</sup>, като на границата с [[Новгородска област]] е разположена една от големите блатни системи в Европа – Полисто-Ловатската блатна система и Никандровското блато.<ref name="water"></ref>
 
Почвите са предимно подзолисти (на юг –ливадно– ливадно-подзолисти) и блатни. Най-плодородните почви са в южната част. Областта е разположена основно в зоната на смесените гори. Те заемат 31% от нейната територия (1,8 млн.ха). Най-залесени са северните и югоизточните райони (50 – 60%), а в централните части горите са до голяма степен изсечени. Преобладават бор, смърч, бреза, осика, ела. Животинския свят е представен от лос, дива свиня, заек, лисица, множество видове птици, а в реките – различни видове риба.<ref name="bse"></ref>
 
== Население ==