Трибунал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
преподреждане
Ред 1:
[[Image:Templars Burning.jpg|мини|През [[13 век]] възниква [[инквизиционен процес|инквизиционния процес]] със Съда на инквизицията за борба с [[ерес]]ите - – изгаряне на тамплиери на [[аутодафе]]]]
 
'''Трибунал''' е дума, с която се наричат някои видове [[съдилища]]. Значението ѝ е различно в различните езици.
 
== ЗначениеСемантика ==
Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.
 
=== Революционен трибунал ===
{{Основна|Висш съд по правосъдието}}
„Революционен трибунал“ ({{lang-fr|Haute Cour de Justice}}) по време на [[Френска революция|Френската революция]], [[Октомврийската революция]] и [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест — както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на [[Правна норма|правните норми]], които ако ги има са с [[обратна сила]].
 
=== Семантика ===
* На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
* На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
Line 16 ⟶ 9:
* Съдът на [[инквизиция]]та се е наричал трибунал.
 
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.
 
== ПримерИстория ==
{{раздел-мъниче}}
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-то правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' - в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „[[Държавен вестник]]“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
 
=== Революционен трибунал ===
{{Основна|Висш съд по правосъдието}}
„Революционен трибунал“ ({{lang-fr|Haute Cour de Justice}}) по време на [[Френска революция|Френската революция]], [[Октомврийската революция]] и [[Гражданска война в Русия|Гражданската война в Русия]] е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест – както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на [[Правна норма|правните норми]], които ако ги има са с [[обратна сила]].
 
Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.
 
== В България ==
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-то правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' - – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „[[Държавен вестник]]“- на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
 
Не[[законност]]та на Народният съд се извежда от следното:
# Липсва правно основание по смисъла на [[позитивно право|позитивното право]] за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на [[наказателен процес]], осъждането на "виновниците"„виновниците“ и изпълнението на [[смъртна присъда|смъртните им присъди]] издадени от този "съд"„съд“. В този смисъл, всичко извършено [[де факто]] от "трибунала"„трибунала“ е [[де юре]] престъпно;
# Материалният наказателен "закон"„закон“ въз основа на който са издадени присъдите на "виновниците"„виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а [[подзаконов нормативен акт]]. Не само [[наредба]]та, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в [[пеналистика]]та [[Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali]] в случая поради [[обратна сила|обратната си сила]], се явяват незаконни;
# Случаят касае не [[наказателна отговорност]] за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]] в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.
 
Съгласно чл. 119, ал. 3 отнастоящата [[Конституция на България|Конституцията на България]], извънредни съдилища в [[правова държава]], каквато е страната, не се допускат<ref>Конституция на Република България чл. 119, ал. 3</ref>.
== Забрана ==
Съгласно чл. 119, ал. 3 от [[Конституция на България|Конституцията на България]], извънредни съдилища в [[правова държава]], каквато е страната, не се допускат.
 
== Източници ==
<references />
* Конституция на Република България
 
== Вижте също ==
* [[Народен трибун]]
 
[[Категория:Съдилища|*]]