Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

 

== Сключване на уния с Рим ==

През 1859 година и българите в [[Кукуш]] първи [[Кукушка уния|правят опит да се обявяват за униати]]. Така се стига до 30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици начело с Драган Цанков се представили пред папския представител в [[Цариград]] и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство. В резултат е подписан акт за присъединение към Рим, в който се формулират двете основни български искания – самостоятелна църковна йерархия и училища. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата порта за отделна религиозно-народностна общност в рамките на Османската империя. След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в [[Сикстинската капела]] в Рим, архимандрит [[Йосиф Соколски]] е ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа [[Пий IX]] в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи. На 14 април делегацията се завърнала в Цариград. На 23 април, Великден, архиепископ Соколски извършил тържествено владишко богослужение. На 1 юни 1861 г. султан [[Абдул Меджид]] издал [[Берат (султан)|берат]], с който Йосиф Соколски се признавал за духовен глава (''милет баши'') на „българите, които се съединиха с Рим“. Създаден е [[Български апостолически викариат]] ({{lang-la|Apostolicus Vicariatus Bulgarorum}}), който съществува до 1883 година.