Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
 
== Униатство в Македония и Тракия (1879 – 1912) ==
{{основна|Цариградска българска архиепархия|Македонски български апостолически викариат|Тракийски български апостолически викариат}}
{{основна|Македонски български апостолически викариат}}
{{основна|Тракийски български апостолически викариат}}
След [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1879 година, българите униати остават предимно в границите на Османската империя. Ръководството на духовните дела от един център вече било неефективно и през 1883 г. Македония и Тракия са разделени на две отделни в административното си управление епархии и с отделен епископ. За архиепископ със седалище в Цариград и администратор на съединените българи е назначен наследилият епископския престол на Рафаил Попов, [[Нил Изворов]]. За апостолически викарий на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския викариат]] с център Одрин е назначен титулярният херсонски епископ [[Михаил Петков]], а за викарий на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския]] с център Солун – титулярният саталски епископ [[Лазар Младенов]]. Назначените епископи на Тракия и Македония са първите католически владици с богословско образование и възпитание, добито в католически висши богословски училища и университети.