Уикипедия

Елизабет I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 87.120.74.111 (б.), към версия на Dieda30
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
Ред 27:
<div align="justify">
 
'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}; родена на 7 септември 1533 г., починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen''), Глориана (''Gloriana'') или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess''). Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконороденанезаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва [[лейди]] [[Джейн Грей]] според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и затворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.
 
== Биография ==
Ред 38:
За разлика от която и да е друга кралица, Ан е коронована с короната на [[Едуард Изповедника|св. Едуард]]. Историчката Алис Хънт предполага, че това е направено, защото в момента на коронацията тя е бременна с Елизабет, бременността ѝ личи, но се предполага, че тя носи наследник от мъжки пол.<ref>Hunt</ref> След Елизабет кралица Ан така и не успява да роди момче, макар че има поне две помятания през 1534 и 1536 г. Хенри е решен да се избави и от Ан и на 2 май 1536 тя е арестувана. Осъдена е по обвинения в [[държавна измяна]], [[кръвосмешение]] и [[вещерство]] и е обезглавена на 19 май 1536 г.<ref>Loades, 6 – 7.</ref><ref>Haigh, 1 – 3.</ref> На всички от самото начало е ясно, че доказателствата за многобройните изневери са явно фалшифицирани.
 
Елизабет, която тогава е на две години и осем месеца, е обявена за незаконороденанезаконнородена и е лишена от титлата „принцеса“<ref>В Закона от 1536 изрично се казва, че тя е незаконнородена, Somerset, 10.</ref> и от доходите си (също както и Мери). Единадесет дни след смъртта на Ан Болейн крал Хенри VIII се жени за [[Джейн Сиймур|Джейн Сиймор]], която се опитва да подобри отношението на краля към неговите дъщери, но без успех.<ref>„На Хенри му трябва (само) месец, за да се освободи от жена си по обвинение в измяна, да помете някои от приятелите ѝ на дръвника с нея, да обяви детето ѝ за незаконнородено и да се сдобие с нова кралица. Ето властта на Тюдоровата монархия в действие, като кралят подчинява Съвета, Църквата и закона на волята си.“ Haigh, 1.</ref> Джейн Сиймор ражда дългоочаквания син през 1537 г., но умира само дванайсет дни след раждането. Елизабет е изпратена в двора на природения си брат – принц Едуард (по-късно [[Едуард VI]]) – и присъства на кръщението му.<ref>Loades, 7 – 8.</ref> През [[1543]] г. въпросът с наследяването на короната е решен с нарочен закон, провъзгласяващ Едуард за законен наследник на Хенри VIII.
 
След смъртта на Джейн кралят се жени още три пъти. С [[Ана Клевска]] се развежда, а младата [[Катрин Хауърд]] осъжда на смърт за измяна. По това време Елизабет е деветгодишна и смъртта на младата кралица според някои историци допринася за формирането у нея на неприязнено отношение към брака и сексуалните отношения.
Ред 45:
Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише, че тя е послушно и нежно дете.<ref>Somerset, 11.</ref> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г..<ref>Richardson, 39 – 46.</ref> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г. и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личната стая става Бланш Пари.<ref>Richardson, 56, 75 – 82, 136</ref>
 
Въпреки че Елизабет е обявена за незаконороденанезаконнородена, с нейното възпитание се занимават най-добрите преподаватели от [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Това са млади, свободомислещи учени, привърженици на [[Реформация]]та. С времето към Елизабет се присъединява и по-малкият Едуард. Именно в периода 1543 – 1547 г. в кралското семейство се установява относително спокойна атмосфера – Хенри VIII е напълно щастлив с Катрин Пар, синът му расте, а дъщерите му, поне външно, са се примирили с положението си. Елизабет получава отлично образование. Когато навършва 11 години и неин учител става Уилям Гриндал, Елизабет вече може да пише на английски, [[латински]] и италиански. Под опеката на Гриндал, талантлив и умел учител, тя напредва също в изучаването на френски и гръцки.<ref>Информацията за образованието и ранната зрелост на Елизабет идват главно от мемоарите на Роджър Ашам, също учител на принц Едуард. Loades, 8 – 10.</ref> Латинският ѝ е безупречен. На него тя не само чете съчинения на римски историци, но и пише пространни писма до своята мащеха – Катрин Пар. Според някои сведения Елизабет е говорела и [[корнуолски език]].<ref>{{cite news |url=http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A10686710 |title=Maps of Cornwall (Kernow) showing a Celtic or Distinct Identity |publisher=BBC |accessdate=12 December 2010 }}</ref> След като Гриндал умира през 1548 г., Елизабет продължава обучението си при Роджър Ашам, учител с хуманни възгледи, който вярва, че обучението трябва да бъде приятно.<ref>Somerset, 25.</ref><ref>Уиър 2011, 28</ref> Когато образованието ѝ приключва официално през 1550 г., тя е най-образованата жена от поколението си.<ref>Loades, 21.</ref>
 
На 28 януари 1547 г. Елизабет научава, че баща ѝ е починал. В завещанието си той оставя престола на Едуард ([[Едуард VI]]). В случай че той умре и няма наследници, ще го наследи Мери, а след нея – Елизабет. В тази последна проява на волята си Хенри „признава“ своите дъщери и им дава надежда, ако не да получат короната на Англия, то поне да сключат достоен брак с принцове от европейски страни.
Ред 53:
[[Катрин Пар]], вдовицата на Хенри, скоро се омъжва за [[Томас Сиймур|Томас Сиймор]], чичо на Едуард VI и брат на [[лорд-протектор]]а [[Едуард Сиймур|Едуард Сиймор]]. Двамата вземат Елизабет в домакинството си в Челси. Според някои историци там Елизабет преживява емоционална криза, която и&#768; се отразява за цял живот.<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> Сиймор, наближаващ 40-годишна възраст, но с чар и „силна сексуална привлекателност“,<ref name="Ls">Loades, 11.</ref> фамилиарничи с 14-годишната Елизабет и започва „лудории“: влиза в нейната спалня по нощница, гъделичка я и я потупва по гърба и задника. Вместо да порицае подобно поведение у съпруга си, Катрин Пар се присъединява.<ref>David Starkey, Struggle for the Throne</ref> Два пъти тя участва в гъделичкане на Елизабет и веднъж я държи, докато той разрязва черната и&#768; нощница „на хиляди парчета“.<ref>Behind the Mask: The Life of Queen Elizabeth I by Jane Resh Thomas</ref><ref>Показания на Katherine Ashley в [http://books.google.co.uk/books?id=YitDAAAAcAAJ&source=gbs_navlinks_s ''A Collection of State Papers Relating to Affairs during the reigns of King Henry VIII, King Edward VI, Queen Mary and Queen Elizabeth'', ed., Samuel Haynes, (1740)] pp. 99 – 101; Christopher Hibbert (1990) ''The Virgin Queen''; Antonia Fraser (1992) ''The Six Wives of Henry VIII''; Alison Weir (1996) ''Children of England''; David Starkey (2000) ''Elizabeth''; Linda Porter (2010) ''Katherine the Queen''. Повечето биографи преразказват тази история, но тя се основава само на думите на гувернантката и&#768; Кат Ашли. Макар да няма доказателства за пълноценна ''ménage à trois'', или за нещо повече от флирт, Starkey (в ''Elizabeth'') разсъждава как би се възприело подобно поведение от съвременни социални работници и педиатри. Не е ясно и дали Елизабет не е участвала доброволно.</ref> Самата Елизабет понякога приема всичко като шега, друг път се обижда. След като обаче Катрин Пар открива двойката в прегръдка, тя слага край на това и през 1548 г. Елизабет е отпратена в домакинството на сестрата на Катрин, Ашли Джоан и съпруга и&#768; Антъни Дени, в Чешънт.<ref>Loades, 14.</ref><ref>Somerset, 23.</ref> <ref>Loades, 16.</ref>
 
Томас Сиймор не спира опитите си за контрол над кралското семейство.<ref>Haigh, 8.</ref> Не само Елизабет, но и лейди [[Джейн Грей]] като млада е живяла под негово попечителство. Той се домогва до доверието на младия крал Едуард, като му дава джобни пари, нарича лорд-протектора свидлив и без всякаква дискретност се опитва да се домогне до властта.<ref>Neale, 32.</ref> Когато на 5 септември 1548 г. Катрин Пар умира от родилна треска, той възобновява ухажването на Елизабет с цел да се ожени за нея.<ref>Williams ''Elizabeth'', 24.</ref> <ref>Детайли от някогашното му неприлично поведение изникват по време на разпит на Катрин Ашли и Томас Пари, придворен на Елизабет.</ref><ref>Loades, 14, 16.</ref> За Едуард Сиймор и за съвета това е последната капка<ref name=neale>Neale, 33.</ref> и през януари Томас Сиймор е арестуван по обвинение, че съзаклятничи с цел да се ожени за Елизабет и да свали брат си. Елизабет, тогава живееща в [[Хатфийлд хаус]], не признава нищо. Томас Сиймор е обезглавен на 20 март 1549 г.
 
=== Царуването на Мери I ===
Ред 65:
При потушаването на бунта Елизабет е доведена в града и разпитана. На 18 март 1554 г. тя е затворена в [[Тауър]], където съвсем скоро преди това (на 12 февруари) е била екзекутирана лейди Джейн.<ref>Somerset, 49.</ref> Ужасената Елизабет пламенно отстоява своята невинност.<ref>Loades, 28.</ref> Въпреки че не е вероятно тя да е съзаклятничела с бунтовниците, известно е, че някои от тях са се обърнали към нея. Най-близкият довереник на Мери, посланикът на [[Карл V]] – Симон Ренард, твърди, че тронът никога няма да бъде в безопасност, докато Елизабет е жива, и канцлерът Стивън Гардинър подготвя обвинение срещу Елизабет.<ref>Somerset, 51.</ref> Поддръжниците на Елизабет в правителството, включително лорд Уилям Паджет, убеждават Мери да пощади сестра си, след като няма солидни доказателства срещу нея. На 22 май Елизабет е преместена от Тауър в [[Удсток (Англия)|Уудсток]], [[Оксфордшър]], където прекарва повече от година под домашен арест при сър Хенри Бедингфийлд. Тълпи я аплодират из целия път.<ref name=loades29>Loades, 29.</ref><ref>Жените на Уикомб я даряват с торти и вафли, докато носилката и&#768; се претоварва и тя трябва да ги моли да спрат." Neale, 49.</ref>
 
На 17 април 1555 г. Елизабет е призована в двора, за да бъде там по време на крайните етапи на привидната бременност на Мери. Ако Мери и децата ѝ умрат, Елизабет ще стане кралица. Ако пък Мери роди здраво дете, шансовете на Елизабет да стане кралица рязко ще спаднат.<ref name=loades29/> Когато става ясно, че Мери не е бременна, а тежко болна, възкачването на Елизабет изглежда сигурно.<ref>Somerset, 66.</ref> Дори и Филип (който става крал на Испания през 1556 г.) признава новата политическа реалност и предпочита Елизабет пред алтернативната претендентка [[Мария Стюарт]], израсла във Франция и сгодена за [[Франсоа I|френския дофин]]. Идването ѝ на власт би усилило позициите на Франция, с която Испания е в лоши отношения.<ref>Neale, 53.</ref> Когато жена му се разболява през 1558 г., Филип изпраща граф Ферия да се посъветва с Елизабет.<ref>Loades, 33.</ref> Срещата е в [[Хатфийлд хаус]], където тя се връща да живее през октомври 1555 г. До октомври 1558 г. Елизабет вече прави планове за правителството си. На 6 ноември 1558 г. Мери обявява Елизабет за своя наследничканаследница.<ref>Neale, 59.</ref><ref>Somerset, 71.</ref> Единадесет дни по-късно Мери умира в [[Дворец Сейнт Джеймс|двореца Сейнт Джеймс.]] Така на 17 ноември 1558 г. Елизабет се възкачва на престола.
 
=== Възкачване на престола ===
Смъртта на Мери Тюдор е посрещната с ликуване по улиците на [[Лондон]] поради нейната крайна политика в подкрепа на ктолицизмакатолицизма, спечелила ѝ прозвището „Кървавата Мери“. Елизабет става кралица на 25-годишна възраст и когато разбира, че се възкачва на престола, тя цитира псалм 118, двадесет и трети стих, на латински: „A Domino factum est illud, et est mirabile in oculis nostris“ – „Това е божие дело и то е чудно в очите ни.“ На 20 ноември 1558 г. Елизабет обявява намеренията си пред своя съвет и други лордове, дошли да ѝ се закълнат във вярност. В тази реч тя за първи път споменава схващането за „двете тела“ на суверена, прието от средновековното [[теология|богословие]]: физическото и политическото тяло:
 
{{Quote|Мои лордове, законът на природата ме задължава да скърбя за сестра си. Бремето, стоварило се върху раменете ми, все повече ме изумява; и все пак, като се има предвид, че аз съм само едно скромно Божие създание, предопределено да се покорява на Неговото предписание... аз от все сърце ще се моля за Неговата милост да бъда достоен негов служител в ролята, която сега ми е поверена. Ала понеже съм само едно телесно същество, ще изисквам от всички ви... да ми помагате, така че аз с управлението си и вие със служенето си да заслужим признанието на Всемогъщия Бог и да оставим след себе си някакво благо за нашето потомство на земята. Възнамерявам да съобразявам всичките си действия с предоставените ми разумни и добронамерени съвети|Елизабет|Уиър 2011, 47|оригинал =
My lords, the law of nature moves me to sorrow for my sister; the burden that is fallen upon me makes me amazed, and yet, considering I am God's creature, ordained to obey His appointment, I will thereto yield, desiring from the bottom of my heart that I may have assistance of His grace to be the minister of His heavenly will in this office now committed to me. And as I am but one body naturally considered, though by His permission a body politic to govern, so shall I desire you all ... to be assistant to me, that I with my ruling and you with your service may make a good account to Almighty God and leave some comfort to our posterity on earth. I mean to direct all my actions by good advice and counsel}}
 
Докато триумфалната ѝ процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“.<ref>Somerset, 89 – 90. [http://special-1.bl.uk/treasures/festivalbooks/BookDetails.aspx?strFest=0231]</ref> На другия ден, 15 януари 1559 г., Елизабет е коронована в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] и помазана от католическия епископ на Карлайл. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани.<ref>Neale, 70.</ref> Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал. Датата на коронацията е избрана от [[Джон Дий]], доверен съветник на кралицата по астрология и наука.<ref> [http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html John Dee and the English Calendar: Science, Religion and Empire]</ref>
 
[[File:Elizabeth I in coronation robes.jpg|мини|Елизабет I в своите коронационни одежди, украсени с Тюдорови рози и хермелин]]
Ред 79:
 
=== Религиозно споразумение ===
Личните религиозни убеждения на Елизабет може никога да не станат известни. Нейната религиозна политика подхожда прагматично към решаването на основните въпроси. Първият е за нейната легитимност. Макар че и според протестанти, и според католици тя е незаконороденанезаконнородена, за [[Църква на Англия|английската църква]] нейната [[Обратна сила на закон|ретроактивно]] обявена незаконност не е сериозно препятствие в сравнение с това никога да не е била легитимна, докато ревностните католици твърдят обратното. Може би най-важното е, че в нейните собствени очи скъсването с Рим я прави законна. По тази причина никога не е имало съмнение, че Елизабет ще прегърне протестантството, поне номинално.
 
Елизабет и съветниците ѝ осъзнават опасността от католически кръстоносен поход срещу еретична Англия. Следователно тя търси решение, което да удовлетвори желанията на английските протестанти, без да засегне твърде силно католиците, и в същото време да не толерира по-широкообхватните реформи, изисквани от най-радикалните протестанти – [[пуританство|пуританите.]]<ref>{{cite book|title=This Sceptred Isle 1547 – 1660|chapter=Disc 1|isbn=0-563-55769-9|last1=Lee|first1=Christopher|authorlink1=Christopher Lee (historian)|date=1995, 1998}}</ref> В резултат на това парламентът от 1559 г. започва работа въз основа на протестантското споразумение на Едуард VI, в което монархът е начело, но има и много католически елементи, като одеждите на свещениците.<ref>Loades, 46.</ref> Сред първите актове на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I. Възстановена е независимостта на [[Църква на Англия|Англиканската църква]] от папата и тя се връща към [[протестантство]]то. Всички лица, заемащи обществени длъжности, са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително [[епископ]]и, са отстранени от постовете си.
Ред 91:
През пролетта на 1559 г. става известно, че Елизабет е влюбена в приятеля си от детство лорд [[Робърт Дъдли]].<ref>Loades, 42; Wilson, 95</ref> Той е женен за Ейми Робсарт, но тя страда от „болест в едната си гърда“ и се намеква, че кралицата би желала да се омъжи за лорд Робърт, ако съпругата му умре.<ref>Wilson, 95</ref> До есента на 1559 г. няколко чуждестранни ухажори се съревновават за ръката на Елизабет; техните нетърпеливи пратеници правят все по-скандални изявления и твърдят, че евентуален брак с нейния фаворит не би бил приет добре:<ref>Skidmore, 162, 165, 166 – 168</ref> „Няма човек, който да не вика срещу него и срещу нея с възмущение… тя не ще се омъжи за никого, освен за предпочитания Робърт.“.<ref>Chamberlin, 118</ref> Ейми Дъдли умира през септември 1560 г. от падане по стълби и макар че разследването заключава инцидент, мнозина подозират Дъдли, че е уредил смъртта ѝ, за да може да се ожени за кралицата.<ref>Somerset, 166 – 167. Повечето съвременни историци считат убийството за невероятно; най-широко приети са обясненията за рак на гърдата и самоубийство (Doran ''Monarchy'', 44). Докладът на съдебния лекар, считан за загубен, се открива в Националните архиви през 2010 г. и посочва падане по стълбите, както и друго насилие (Skidmore, 230 – 233).</ref> За известно време Елизабет сериозно обмисля да се ожени за Дъдли. Уилям Сесил, [[Никълъс Трокмортън]] и някои консервативни лордове обаче изразяват пределно ясно неодобрението си.<ref>Wilson, 126 – 128</ref> Има дори слухове, че благородниците ще въстанат, ако бракът се сключи.<ref>Doran ''Monarchy'', 45</ref>
 
Въпреки няколко други проекта за женитба, Робърт Дъдли се смята за кандидат почти цяло десетилетие.<ref>Doran ''Monarchy'', 212.</ref> Елизабет е крайно ревнива към любовниците му, дори когато вече няма намерение да се омъжи за него.<ref>Adams, 384, 146.</ref> През 1564 г. тя прави Дъдли граф Лестър. През 1578 г. той в крайна сметка се жени повторно, на което кралицата реагира с последователни сцени на неудоволствие и доживотна омраза към съпругата му Летис Нолис.<ref>Jenkins, 245, 247; Hammer, 46.</ref> При все това Дъдли винаги „остава в центъра на емоционалния живот на Елизабет“.<ref>Doran ''Queen Elizabeth I'', 61.</ref> Той умира скоро след победата над [[Непобедимата армада]] и след смъртта на Елизабет сред личните ѝ вещи е намерена бележка от него с надпис „неговото последно писмо“ с нейния почерк.<ref>Wilson, 303.</ref>
 
{| style="margin: 1em auto 0 auto;"
Ред 99:
 
==== Политически аспекти ====
Елизабет изкусно превръща в дипломатически похват въпроса за женитбата си, като го третира като аспект на външната политика и го оставя нерешен.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> <ref>Loades, 51.</ref> Макар че отказва предложението на [[Фелипе II|Филип II]] през 1559 г., тя няколко години преговаря за брак с братовчед му – ерцхерцог [[Карл II (австрийски ерцхерцог)|Карл Австрийски]], но към 1568 г. отношенията с [[Хабсбурги|Хабсбургите]] се влошават. След това Елизабет обмисля женитба последователно за двама френски принцове от династията [[Валоа]]: първо [[Анри III|Анри, херцог Анжуйски;]] после – брат му [[Франсоа д'Алансон|Франсоа, херцог Анжуйски]], преди това херцог Алансонски.<ref>Loades, 53 – 54.</ref> Това последно предложение е свързано с планиран съюз срещу испанската власт над Южна [[Нидерландия]].<ref>Loades, 54.</ref> Елизабет, изглежда, приема ухажването сериозно за известно време и носи обеца с формата на жаба, изпратена ѝ от Анжу.<ref>Somerset, 408.</ref>
 
Парламентът постоянно я моли да се омъжи, но тя винаги отговаря уклончиво.<ref>Loades, 40.</ref> През 1563 г. тя казва на имперски пратеник: „Ако последвам склонността на природата си, тя е това: просякиня и неомъжена, отколкото кралица и омъжена“.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> През същата година, след преболедуване на Елизабет от [[едра шарка]], въпросът за наследяването става първостепенен. Парламентът подканва Елизабет да се омъжи или да обяви наследник в случай на нейна смърт, за да се предотврати гражданска война. Тя отказва да направи и двете. През април прекратява сесията на Парламента, който се събира отново едва през 1566 г., след като тя се нуждае от подкрепата му за повишаване на данъците. [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] заплашва да наложи запор на финансите и&#768;, докато тя не се съгласи да осигури наследяването. Въпросът се изостря и Камарата изпраща сър Робърт Бел, който „се застъпва много дръзко“ за наследяването; посрещнат със „заповедта на кралицата да бъде оставена на мира“. По-късно същата година тя признава на испанския посланик, че ако може да намери начин да уреди наследяването, без да се жени, би го направила. Към 1570 г. висши царедворци споделят на четири очи, че Елизабет никога няма да се ожени или да назове наследник.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> За тази ѝ позиция я обвиняват в безотговорност.<ref>Haigh, 20 – 21.</ref> Мълчанието на Елизабет засилва собствената ѝ политическа сигурност: тя знае, че ако назове наследник, тронът ѝ би бил уязвим за преврат.<ref>Haigh, 22 – 23.</ref>
Ред 107:
{| style="margin: 1em auto 0 auto;"
| [[File:Nicholas Hilliard 002.jpg|мини|upright|[[Франсоа д'Алансон|Франсоа, херцог Анжуйски]], от Никълъс Хилиард. Елизабет нарича херцога нейна „жаба“, намирайки го „не толкова грозен“, колкото са ѝ казали.<ref>Frieda, 397.</ref>]]
| [[File:Elizabeth I Steven Van Der Meulen.jpg|200 px|thumb|Най-ранният портрет на младата кралица в цял ръст, ок. 1563 г., худ. Стивън ван дер Мюлен. Направен е преди появата на символичните портрети, част от иконографията на „Кралицата дева“. През ноември 2007 г. е продаден от Сотби'с за 2.6 милиона паунда. <ref name="Portrait auction">{{cite web|url=http://www.bucksherald.co.uk/news/Historic-painting-is-sold-for.3532557.jp |title=Historic painting is sold for £2.6&nbsp;million |publisher=bucksherald.co.uk |author=Anna Dowdeswell |date=28 November 2007 |accessdate=17 December 2008.}}</ref>]]
|}
 
Ред 125:
=== Мария Стюарт и католическата кауза ===
[[File:Sir Francis Walsingham by John De Critz the Elder.jpg|мини|Сър [[Франсис Уолсингам]], държавен секретар 1573 – 1590. Като главен разузнавач на Елизабет той разкрива няколко заговора срещу нея.]]
Присъствието на Мария Стюарт в Англия скоро става повод за размирици. През 1569 г. на север има голямо католическо въстание, чиято цел е да освободи Мария, да се омъжи тя за Томас Хауърд, херцога на Норфък, и да се възкачи на английския трон.<ref>Loades, 73</ref> След поражението на бунтовниците над 750 от тях са екзекутирани по заповед на Елизабет.<ref>Williams ''Norfolk'', p. 174</ref> Вярвайки, че бунтът е бил успешен, през 1570 г. папа [[Пий V]] издава [[Була|булата]] ''Regnans in Excelsis'', с която „Елизабет, престорената кралица на Англия и служителка на престъпленията,“ е отлъчена от църквата и обявена за еретичка, а всичките ѝ поданици са освободени от клетвата за вярност към нея.<ref name="McGrath, 69">McGrath, 69</ref><ref name="Collinson p. 67"/> Католиците, които биха продължили да се подчиняват на заповедите ѝ, са заплашени с отлъчване от църквата.<ref name="McGrath, 69"/> Папската була провокира законодателни инициативи срещу католиците, които обаче са смекчени от намесата на Елизабет.<ref>Collinson pp. 67 – 68</ref> Англиканската църква приема някои по-крайни [[калвинизъм|калвинистки]] възгледи. Покръстването на английски поданици в католицизъм с намерението да оттеглят подкрепата си за Елизабет през 1581 г. е обявено за държавна измяна, наказуема със смърт.<ref>Collinson p. 68</ref> От 1570 г. в Англия започват да пристигат тайно свещеници мисионери от континента с цел „покръстване на Англия“.<ref name="Collinson p. 67"/> Мнозина са екзекутирани, създавайки мъченически култ.<ref name="Collinson p. 67">Collinson p. 67</ref>
 
''Regnans in Excelsis'' дава на английските католици силен подтик да гледат на Мария Стюарт като истински суверен на Англия. Мария може и да не е знаела за всеки католически заговор, но за периода от заговора на Ридолфи от 1571 г. (който води до екзекуцията на ухажора на Мария – Томас Хауърд) до заговора на Бабингтън от 1586 г. главният разузнавач на Елизабет, сър [[Франсис Уолсингам|Франсис Уолсингам,]] и кралският съвет старателно събират доказателства срещу нея.<ref>Loades, 73.</ref> Първоначално Елизабет се противопоставя на призивите за екзекуция на Мария. Към края на 1586 г. обаче я убеждават да одобри съдебен процес въз основа на писма, писани по време на заговора на Бабингтън.<ref>Guy, 483 – 484.</ref> Прокламацията на смъртната присъда гласи, че „споменатата Мария, претендираща за право над същата корона, е замислила и планирала в същото кралство различни неща, стремящи се към нараняване, смърт и унищожение на нашата кралска особа.“<ref>Loades, 78 – 79.</ref> На 8 февруари 1587 г. Мария Стюарт е обезглавена в замъка Фотрингей, [[Нортхамптъншър|Нортхамптъншир]].<ref>Guy, 1 – 11.</ref>
Ред 150:
[[file:Sir Francis Drake And His Coat Of Arms.gif|мини|[[Франсис Дрейк]]]]
 
Английският флот е създаден от крал [[Хенри VII|Хенри VII,]] наследникът му Хенри VIII поощрява морската търговия, [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]] изпраща експедиция за търсене на североизточен път към [[Китай]] и [[Индия|Индия,]]<nowiki/> но чак при управлението на Елизабет, Англия се превръща в могъща морска сила.
 
 
Именно тогава английските мореплаватели редовно започват да ограбват испанските морски съдове и извършват набези по крайбрежията на испанските колонии, което след време става причина за конфликти с Испания. Братята Уилям и [[Джон Хокинс]] започват своите търговско-пиратски плавания, а в края на 60-те години на XVI век изгрява звездата на [[Франсис Дрейк]]. Така през 1570 г. се разгръща особена, необявена война по море с Испания. Официално [[Мадрид]] и [[Лондон]] предпочитат да си затварят очите за тези „частни войни“ и се ограничават до формални протести.▼
 
▲Именно тогава английските мореплаватели редовно започват да ограбват испанските морски съдове и извършват набези по крайбрежията на испанските колонии, което след време става причина за конфликти с Испания. Братята Уилям и [[Джон Хокинс]] започват своите търговско-пиратски плавания, а в края на 60-те години на [[16 век|XVI век]] изгрява звездата на [[Франсис Дрейк]]. Така през 1570 г. се разгръща особена, необявена война по море с Испания. Официално [[Мадрид]] и [[Лондон]] предпочитат да си затварят очите за тези „частни войни“ и се ограничават до формални протести.
 
Така или иначе, Англия постепенно извоюва от Испания авторитета на „първа морска държава“. За това говорят не само пиратските набези, но и околосветското плаване на Франсис Дрейк, основаването на [[18 август]] [[1587]] г. на първата колония [[Вирджиния]] („Девствена“) в Северна Америка и дейността на [[Уолтър Роли]].
Line 161 ⟶ 163:
{{основна|Непобедимата армада}}
[[File:Spanish Armada.jpg|мини|Победата над Испанската армада, 8 август, 1588, худ. Филип Джеймс де Лутенбург, 1796]]
Откритата война между Англия и Испания започва през [[1585]] г. Преди това Англия застава на страната на [[Република Съединени провинции|Съединените провинции]] във войната им срещу Испания, разгоряла се след смъртта на [[Вилхелм Орански]], а отказът на Елизабет да се омъжи за [[Фелипе II]] и нападенията на английски пирати над испанските колонии засилват враждебността още повече. През [[1586]] г. испанският посланик е изгонен от Англия, обвинен в заговор за убийство на кралицата. Фелипе II започва да се подготвя за нападение срещу Англия, позовавайки се на правото си върху английския трон по линия на Мария Тюдор. Междувременно сър [[Франсис Дрейк]] е предприел нападения срещу испански пристанища и кораби в [[Карибско море]] през 1585 и през 1586, а през 1587 извършва успешен набег и срещу [[Кадис]], унищожавайки испанския флот от военни кораби, предназначени за „Английското предприятие“':.<ref>Parker, 193 – 194</ref> Фелипе II най-сетне решава да нападне Англия.<ref name=haigh138>Haigh, 138.</ref>
 
На 12 юли [[1588]] г. [[Испанска армада|Испанската армада]], флот от 130 кораба с 30 хиляди души на борда, отплава от Испания в посока [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], за да прехвърли испанските войски, командвани от [[Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)|Алесандро Фарнезе]], и да нападне Англия. Английският флот, командван от адмирал [[Чарлс Хауърд, 1-и граф Нотингам|Чарлс Хауърд]], обаче успява да отблъсне испанците.<ref>Black, 349.</ref> Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи и не успяват да потопят нито един испански кораб, добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия армадата херцог Медина Сидония да поеме курс на север и да се опита да се завърне в Испания през [[Северно море]], като заобиколи Шотландия и след това поеме обратно на юг покрай западния бряг на Ирландия. Армадата се добира до Испания в разбити останки, след катастрофални загуби при бреговете на Ирландия.<ref name=neale300>Neale, 300.</ref>
 
В същото време в Англия, без да е известна съдбата на армадата, за отбрана на страната се събира английско [[опълчение]] под командването на Робърт Дъдли. Той кани Елизабет да инспектира войските си в [[Есекс (кралство)|Есекс]] на 8 август. Носеща сребърен нагръдник върху бяла кадифена рокля, тя се обръща към тях с [[s:Реч към войските при Тилбъри|една от най-известните си речи]]<ref>Somerset, 591; Neale, 297 – 98; Уиър 2013, 254 </ref>:
 
{{cquote|Мой обични народе,
Line 172 ⟶ 174:
 
[[File:Elizabeth I (Armada Portrait).jpg|мини|Портрет на Елизабет в памет на поражението на [[Непобедимата армада]] (1588) (на заден план); ръката на Елизабет почива върху глобус, символизирайки световна мощ.]]
Когато очакваното нашествие не се реализира, нацията тържествува. Процесията на Елизабет на благодарственаблагодарствената служба в катедралата [[Свети Павел (катедрала)|Сейнт Полс]], съперничи на коронацията ѝ като спектакъл.<ref name=neale300/> Победата над армадата е силна пропагандна победа, както за Елизабет, така и за протестантска Англия. Англичаните възприемат избавлението си като символ на Божия благосклонност и вярват в неприкосновеността на нацията управлявана от кралица девица. Испанците обаче все още контролират Холандия и опасността от нашествие остава.<ref name=haigh138/> През [[1588]] г. англичаните се опитват да затвърдят успеха си, като изпращат срещу Испания флот, известен като [[Английска армада]], но на свой ред претърпяват неуспех. След смъртта на Елизабет [[Уолтър Роли]] твърди, че прекалената ѝ предпазливост е попречила на спечелването на войната с Испания:
 
{{cquote|Ако покойната кралица вярваше във войниците си колкото на писарите си, ние в нейно време щяхме да победим онази велика империя и щяхме да направим кралете им от смокини и портокали като едно време. Но нейно величество вършеше всичко наполовина и с малки нашествия научи испанеца как да се отбранява и да види собствената си слабост.<ref>Haigh, 145.</ref>}}
Line 178 ⟶ 180:
Въпреки че някои историци критикуват Елизабет със сходни основания,<ref>For example, C. H. Wilson castigates Elizabeth for half-heartedness in the war against Spain. Haigh, 183.</ref> оценката на Роли по-често е смятана за несправедлива. Елизабет има добри причини да не се предовери на командирите си, които са склонни, както тя се изразява, „влезли веднъж в бой, да бъдат отнесени от тщеславие.“.<ref>Somerset, 655.</ref>
 
През следващите години сблъсъците между Англия и Испания продължават в колониите и в Европа. Английски войски се включват в [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]] на страната на Нидерландия. В гражданската война във Франция англичаните поддържат финансово и с войски протестантския претендент [[Анри IV|Анри Наварски]] срещу подкрепяните от испанците католически сили. През [[1595]] г. испанците успяват да направят десант в [[Корнуол]], като разграбват няколко села и отслужват католическа литургия, след което се оттеглят. След като Анри Наварски заема френския трон и Фелипе II умира, Франция и Испания сключват мир, а във военните действия между Англия и Испания настъпва затишие.
 
==== Подкрепа на Анри IV ====
Line 198 ⟶ 200:
 
==== Берберски държави, Oсманска империя, Япония ====
По време на управлението на Елизабет между Англия и [[Берберски държави|Берберските държави]] се развива търговията и има дипломатическидипломатическите отношения.<ref>Vaughan, ''Performing Blackness on English Stages, 1500 – 1800'' Cambridge University Press 2005 p.57 [http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 Google Books]</ref><ref>Nicoll, ''Shakespeare Survey. The Last Plays'' Cambridge University Press 2002, p.90 [http://books.google.com/books?id=OeakAOji13EC&pg=PA90 Google Books]</ref> Англия установява търговски отношения с [[Мароко]], противопоставяйки се на Испания, продавайки брони, муниции, дърво и метали в замяна на мароканска захар, въпреки забрана от папата.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=S6Z9J0OJmmQC&pg=PA24 |title='&#39;Speaking of the Moor'&#39;, Emily C. Bartels p.24 |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref> През 1600 г. Абд ел Уахед бен Месауд, главен секретар на мароканския владетел Мулай Ахмед ал-Мансур, пристига в Англия като посланик в двора на кралица Елизабет I,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 |title=Vaughan, p.57 |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref><ref>University of Birmingham Collections [http://mimsy.bham.ac.uk/detail.php?t=objects&type=related&kv=101212 Mimsy.bham.ac.uk]</ref>. В продължение на шест месеца двете държави преговарят за създаване на съюз срещу Испания.<ref name="tate.org.uk">, Изложба „East-West: Objects between cultures“, [http://www.tate.org.uk/britain/exhibitions/eastwest/rooms/room1.htm Галерия Тейт]</ref><ref>Vaughan, p.57</ref> Елизабет „се съгласява да продаде муниции на Мароко и тя и Мулай Ахмед ал-Мансур обсъждат от време на време обща операция срещу испанците“.<ref name="books.google.com">{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=9VmYYEfyToQC&pg=PA39 |title='&#39;The Jamestown project'&#39; by Karen Ordahl Kupperman |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref> Дискусиите обаче остават без краен резултат, тъй като и двамата владетели умират две години след посланичеството.<ref>Nicoll, p.96</ref>▼
Елизабет I през 1600.<ref name="tate.org.uk">, Изложба „East-West: Objects between cultures“, [http://www.tate.org.uk/britain/exhibitions/eastwest/rooms/room1.htm Галерия Тейт]</ref>]]
▲По време на управлението на Елизабет между Англия и [[Берберски държави|Берберските държави]] се развива търговията и има дипломатически отношения.<ref>Vaughan, ''Performing Blackness on English Stages, 1500 – 1800'' Cambridge University Press 2005 p.57 [http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 Google Books]</ref><ref>Nicoll, ''Shakespeare Survey. The Last Plays'' Cambridge University Press 2002, p.90 [http://books.google.com/books?id=OeakAOji13EC&pg=PA90 Google Books]</ref> Англия установява търговски отношения с Мароко, противопоставяйки се на Испания, продавайки брони, муниции, дърво и метали в замяна на мароканска захар, въпреки забрана от папата.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=S6Z9J0OJmmQC&pg=PA24 |title='&#39;Speaking of the Moor'&#39;, Emily C. Bartels p.24 |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref> През 1600 г. Абд ел Уахед бен Месауд, главен секретар на мароканския владетел Мулай Ахмед ал-Мансур, пристига в Англия като посланик в двора на кралица Елизабет I,<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57 |title=Vaughan, p.57 |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref><ref>University of Birmingham Collections [http://mimsy.bham.ac.uk/detail.php?t=objects&type=related&kv=101212 Mimsy.bham.ac.uk]</ref>. В продължение на шест месеца двете държави преговарят за създаване на съюз срещу Испания.<ref name="tate.org.uk"/><ref>Vaughan, p.57</ref> Елизабет „се съгласява да продаде муниции на Мароко и тя и Мулай Ахмед ал-Мансур обсъждат от време на време обща операция срещу испанците“.<ref name="books.google.com">{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=9VmYYEfyToQC&pg=PA39 |title='&#39;The Jamestown project'&#39; by Karen Ordahl Kupperman |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref> Дискусиите обаче остават без краен резултат, тъй като и двамата владетели умират две години след посланичеството<ref>Nicoll, p.96</ref>
 
Дипломатически отношения са установени и с [[Османската империя]] с даването на грамота на Левантската компания и изпращането на английски посланик във [[Висока порта|Високата порта]], Уилям Харбърн, през 1578 г.<ref name="books.google.com"/> заЗа първи път е подписан търговски договор през 1580 г.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=MziRd4ddZz4C&pg=PA353 |title=The Encyclopedia of world history by Peter N. Stearns, p.353 |publisher=Google Books |accessdate=2 May 2010}}</ref> В двете посоки са изпратени многобройни пратеници и Елизабет обменя писма със султан [[Мурад III]].<ref>Kupperman, p.39</ref>
 
Първият англичанин, достигнал [[Япония]], [[Уилям Адамс]], е бивш служител на Берберската компания, основана през 1585 г. Той стъпва в Япония през август 1600 г,. като навигатор за Холандската източноиндийска компания. Той играе ключова роля като съветник на японския [[шогун]] и помага за установяването на първите дипломатически контакти и търговски договори между Англия и Япония.
 
=== Kъсни години ===
Периодът след победата над Испанската армада през 1588 г. носи нови трудности за Елизабет, които продължават през останалите петнадесет години до края на царуването ѝ. Конфликтите с Испания и Ирландия продължават, данъчното бреме става по-тежко, а икономиката е ударена от слаби реколти и разходите за войната. Цените растат и стандартът на живот се снижава.<ref name=haigh>Haigh, 155.</ref><ref>Black, 355 – 356.</ref> По това време репресиите срещу католиците се усилват и през 1591 г. се създават комисии за наблюдение на католическите семейства.<ref>Black, 355.</ref> За да се поддържа илюзията за мир и благоденствие, кралицата разчита все повече на вътрешно разузнаване и пропаганда.<ref name=haigh/> В последните ѝ години критиката към управлението се увеличава и отразява понижаването на любовта на обществото към нея.<ref>Тази критика е забелязана и от ранните биографи на Елизабет Уилям Камдън и Джон Клапам, вж по-подробно Haigh, 149 – 169.</ref>
 
Една от причините за това различно управление (наричано понякога „второ царуване“<ref>Adams, 7; Hammer, 1; Collinson, 89</ref>) е различният характер на управителното тяло на Елизабет, [[Таен съвет на Обединеното кралство|Тайният съвет]] ({{lang-en|Privy Council}}), през 90-те години на 16XVI век. На власт е ново поколение. С изключение на лорд Бъргли, около 1590 умират важни политици: Робърт Дъдли през 1588 г., сър Франсис Уолсингам през 1590 г., сър Кристофър Хатън през 1591 г.<ref>Collinson, 89</ref> Яростното съперничество за най-влиятелните държавни постове между граф Есекс и [[Робърт Сесил (политик)|Робърт Сесил]], син на лорд Бъргли, и техните съответни последователи „развалят“ политиката.<ref>Hammer, 1, 9</ref> Личният авторитет на кралицата намалява,<ref>Hammer, 9 – 10</ref> както се вижда в аферата с д-р Лопес, нейният доверен лекар. Той е обвинен несправедливо в държавна измяна от Робърт Девъро поради лично засегнато честолюбие, а тя не успява да предотврати екзекуцията му (1594 г.), въпреки че е ядосана от ареста му и изглежда не е вярвала във вината му (1594).<ref>Lacey, 117 – 120</ref>
 
През [[1598]] г. умира [[Уилям Сесил]], който е най-близкият до Елизабет политик през по-голямата част от нейното управление, като влиянието му до голяма степен е наследено от сина му [[Робърт Сесил]]. Междувременно бунтовете в Ирландия, подкрепяни от испанците, са подновени и през 1598 г. англичаните претърпяват тежко поражение в битката при Йелоу Форд. Войната в Ирландия продължава до смъртта на Елизабет и бунтовете са потушени след тежки репресии срещу цялото население, ръководени от Чарлс Блънт.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Елизабет_I“.