Клод Леви-Строс: Разлика между версии

| роден-място = [[Брюксел]], {{[[Белгия}}]]

| починал-място = [[Париж]], {{[[Франция}}]]

| област = [[антропология]], [[етнология]], [[теория на литературата]], [[философия]]

'''Клод Леви-Строс''' ({{lang-fr|Claude Lévi-Strauss}}, {{IPA|[klod levi stʁos]}}) е [[Франция|френски]] [[антрополог]] и [[Етнология|етнолог]], оказал решаващо въздействие за формирането и развитието на теорията на [[структурализъм|структурализма]] и [[структурна антропология|структурната антропология]].<ref>{{cite web| url= http://www.anthropology.ua.edu/cultures/cultures.php?culture=Structuralism | title= Structuralism | work= Anthropological Theories: A Guide Prepared By Students For Students| publisher= Dept. of Anthropology, University of Alabama | first1= Rachel |last1= Briggs |first2= Janelle |last2= Meyer |accessdate= 22 April 2015}}</ref> Той заема катедрата по социална антропология в [[Колеж дьо Франс]] между 1959 и 1982 година и е избран за член на [[Френска академия|Френската академия]] през 1973 година. Удостояван е с множество отличия от университети и други институции в целия свят и е наричан, наред с [[Джеймс Джордж Фрейзър]] и [[Франц Боас]],<ref>Pinker, Steven. (2003) ''The Blank Slate''. p. 22.</ref> „баща на съвременната антропология“.<ref name="euro">{{cite web |url=http://www.euronews.com/2009/11/03/death-of-french-anthropologist-claude-levi-strauss |title=Death of French anthropologist Claude Levi-Strauss |date=3 November 2009 |accessdate=3 November 2009 |publisher=Euronews}}</ref>

Клод Леви-СтросРоден е роден на [[28 ноември]] [[1908]] г.година в [[Брюксел]], [[Белгия]], където родителите му пребивават, докато баща му, [[художник]]-[[портрет]]ист, изпълнява поръчка. Скоро семейството се връща в [[Париж]], като се нанася в жилището на ул. '[["Клод Лорен]]' (в 16-ти ар.)", което той щеКлод обитава до смъртта си. През [[Първа световна война|Първата световна война]] временно пребивава при дядо си по майчина линия, Емил Леви (''Emile LévyLév''y), който е главен [[равин]] на [[Версай]]. Другият му дядо, Исак Строс (или Щраус), също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на [[Луи-Филип]] и [[Наполеон III]]. Учи в парижки лицеи, следва [[право]] и завършва [[философия]] в [[Сорбона]]та. След две години гимназиално преподаване, в средата на 30-те години приема пост в университета в [[Сао Паоло]]. При престоя си в [[Бразилия]] Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. След кратко завръщане във Франция се премества в [[Ню Йорк]], където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от [[Втората световна война]]. Няколко години след края ѝ, отново във Франция той се хабилитира и публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в [[Колеж дьо Франс]] и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей<ref>Започват да излизат книги, изцяло посветени на неговото научно творчество като напр. ''Claude Lévi-Strauss. The Anthropologist as a Hero'', ed. by E. N. Hayes and T. Hayes MIT Press, 1970 (ISBN 978-0262080385); Leach E., ''Lévi-Strauss'', Viking Press, 1970</ref>. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира.

В продължение на повече от 50 години Леви-Строс работи за [[ЮНЕСКО]]. Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.

Умира на [[30 октомври]] [[2009]] г.година в Париж, на 100-годишна възраст.<ref>[https://www.vesti.bg/sviat/na-100-godini-pochina-klod-levi-stros-2544651 „На 100 години почина Клод Леви-Строс“], vesti.bg, 3 ноември 2009 г.</ref>

Идеите на Леви-Строс изкристализират по време на престоя му в Ню-Йорк, когато се запознава с лингвиста [[Роман Якобсон]] и с ранните разработки в [[Теория на информацията|теорията на информацията]]. Хабилитационният му труд „''Елементарните структури на родствотородството“''<ref>''Les Structures élémentaires de la parenté'', Paris, PUF, 1949 заглавието загатва за книгата на Дюркем (''Les formes élémentaires de la vie religieuse''); публикувана е и съпътващата 'малка теза' за бита на бразилските индианци (''La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara'', Paris, Société des américanistes, 1948.)</ref> е публикуван с допълнение написано от математика [[Андре Вейл]].

В следващите години Леви Строс се посвещава на изучванетоизучаването на Тотемизма[[Тотемизъм|тотемизма]] като предварително обобшаваобобщава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, „''Дивата мисълмисъл“'', която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза „''Тъжните тропици''," – жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи[[пътепис]]и, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различни издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи „''Структурална антропологияантропология“''.

През [[1960-те|60-те]] години Леви-Строс работи върху своите „''МитологикиМитологики“'', мащабно изследване, което изявява свързаността на митовете разпространени в двете [[Америка|Америки]]. Резултатът обаче се приема доста резервирано, тъй предметът му е уникален, а тотализиращата методологиятаметодология трудно би била възпроизводима другаде. Към четирите тома през следващите десетилетия се добавят още три книги, наричани понякога „малките митологики“. Леви-Строс съставя и още два сборника с вече публикувани статии, като при последния се отказва заглавието „''Структурална антропологияантропология“''.

В множество западни учебници по [[антропология]] и [[етнология]] Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна [[Европа]]. Изгражда се като учен под влияние на идеите на [[позитивизъм|позитивизма]], но същевременно изучава теорията на структурната [[лингвистика]], чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в [[етнология]]таетнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по [[култура]] и [[бит]] на бразилските [[индианци]], както и с оригиналните си анализи на системите на [[родство]]. По-късно се занимава със сравнителна [[митология]], като особен интерес проявява към [[тотем]]изматотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.