Елизабет Ланггесер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
''''{{Писател
| име = Елизабет Ланггесер
| име-оригинал = Elisabeth Langgässer
Ред 36:
От 1931 г. Ланггесер е писателка на свободна практика. След завземането на властта от [[националсоциалист]]ите при последните свободни избори през март 1933 г. тя гласува за [[Адолф Хитлер]]. През 1935 г. успява да публикува стихосбирка, а през 1936 г. – и роман. През 1935 г. Ланггесер се омъжва за редактора Вилхелм Хофман, който скоро след това остава без работа поради женитбата си с „полуеврейка“ – според расистките [[Нюрнбергски закони]]<ref>[http://www.langgaesser.de/lebenslauf.html Elisabeth Langgässer, Kurzbiografie]</ref>.
 
През 1936 г. Елизабет Ланггесер като „полуеврейка“ е изключена от ''Имперската писателска камара''. От това следва забрана за публикуване, която обаче писателката не спазва. През 1938 г., малко преди [[Аншлус]]а на [[Австрия]] откъм [[Германска империя (1933 – 1945)|Германския Райх]], Ланггесер успява да издаде в [[Залцбург]] книгата си ''„Спасение край Рейн“'' („Rettung am Rhein“). Освен това започва да работи тайно над най-известната си творба, романа ''„Незаличимия печат“'' („Das unauslöschliche Siegel“).
 
През [[Втората световна война]] от 1942 г. писателкатаЛанггесер трябва да полага принудителен труд във фабрика за [[муниции]]. През същата година се проявяватизпитва първите [[симптом]]и на [[множествена склероза]]. Дъщеря ѝ Корделия, която според Нюрнбергските закони е смятана за „пълнокръвна еврейка“ (баща ѝ е еврейски професор), макар и през 1943 г. чрез осиновяване да получавае получила [[Испания|испанско]] гражданство, не може да напусне Германия. През 1944 г. е депортирана в концлагера [[Терезин|Терезиенщат]], а малко след това – в лагера за унищожение [[Освиенцим|Аушвиц]]<ref>Saul Friedländer: ''Das Dritte Reich und die Juden'' Gesamtausgabe. dtv, München 2008, S. 901 f., 1035</ref>. Корделия все пак оцелява и през 1945 г. в спасителна акция, наречена „Бял автобус“, е отведена в [[Швеция]].
 
След края на войната през 1945 г. Елизабет Ланггесер успява да завърши романа си ''„Незаличимия печат“'' (1946). През същата година отново се проявяват признаци на заболяването ѝ от множествена склероза. Тогава за първи път получава от Швеция известия за дъщеря си Корделия, която се е спасила от [[холокост]]а.
Ред 44:
През 1947 г. Ланггесер произнася реч на ''Първия конгрес на немските писатели'', проведен в [[Берлин]]. През 1948 г. се пренася в общността Райнцаберн в [[Рейнланд-Пфалц]] и публикува сборника с разкази ''„Торсът“'' („Der Torso“). През март 1950 г. е приета в ''Майнската академия на науките и литературата''.
 
От края на юни писателката е прикована на легло от нов присъп на множествена склероза и след десетдневна [[кома]] умира на 25 юли 1950 г. в [[Карлсруе]] на 51-годишна възраст. Погребана е в старото гпробищегробище на [[Дармщат]].
 
== Библиография ==