Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 36:
Данните за Поленинската епархия - Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, Веркович получава в 1863 година от поленинския епископ [[Партений Зографски]] и от [[Атанас Кушували]], а преглед на населението на Кукушка каза според официалните турски документи му дава кукушкият кмет [[Атанас Греков]]. Атанас Кушували му предоставя и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, както и данни за Малешевската и Солунската каза. Петко Стоянов, учител в [[Дедино (Община Конче)|Дедино]], предоставя на Веркович данни за Радовишка каза.<ref name="Пенушлиски 24">{{cite book |title= Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски |last=Верковиќ |first= Стефан|year= 1985 |publisher=Македонска книга |location=Скопjе |pages=24 }}</ref>
Данните за Кюстендилската, Паланечката, Кратовската, Кочанската, Кумановската и Щипската каза са от архимандрит [[Исая Серски (XIX век)|Исая]] от Серския манастир, отец Павел от руския атонски манастир „[[Свети Пантелеймон (Атон)|Свети Пантелеймон]]“ и [[Георги Друмохаров]]. Те му предоставят данни и за [[Разлога]].<ref name="Пенушлиски 24"/>
Описание на Скопска и Тетовска каза прави още в 1857 година хаджи [[Зафир Попович]], търговец от Скопие,<ref name="Пенушлиски 24"/> а на Велешка и
Описите на Прилепската, Битолската и Кичевската каза са написани в 1868 година от прилепския търговец [[Никола Гине]], а на Охридската и Ресенската - от [[Димитър Миладинов]]. В 1866 година Веркович се сдобива с опис на Мъгленско от поп Ной от село [[Лугунци (дем Мъглен)|Лугунци]] чрез мачуковския учител Христо Боженов. Описание на единадесет кази от Битолския санджак - [[Костур (град)|Костурска]], [[Лерин]]ска, [[Кендро (дем Гревена)|Венче]], [[Сервия|Сервийска]], [[Острово (дем Воден)|Островска]], [[Неа Харавги|Джумайска]], [[Саръгьол (област)|Саръгьолска]]-[[Кайляри|Кайлярска]], [[Велвендо|Велвенска]], [[Гревена|Гревенска]], [[Кожани|Кожанска]] и [[Населица|Анаселишка]], Веркович получава в 1869 година от [[Николаос Аргириадис]] от [[Сятища]], бивш директор на Серската гимназия, като те са правени от бивши ученици на Аргириадис, жители на тези кази.<ref name="Пенушлиски 25"/>
| |||