Канджи: Разлика между версии

'''Канджи''' (на [[японски език]]: {{Audio|ja-kanji.ogg|漢字}} ''kanji'') представляват [[китайски йероглиф]]и, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с [[хирагана]] (ひらがな, 平仮名), [[катакана]] (カタカナ, 片仮名), [[арабски цифри|арабските цифри]] и [[латинска азбука|латинската азбука]] (позната като романизация на японския или ''ромаджи''). Японският термин ''канджи'' буквално означава "букви„букви на династията Хан"Хан“, по чието време на царуване китайските знаци са стандартизирани за първи път.

Неизвестно е по какъв начин китайските йероглифи попадат в [[Япония]], макар че в днешни дни за общоприета се счита версията за това, че първите китайски текстове са внесени в страната от [[будизъм|будистки]] монаси от [[Корея|корейското]] царство Пекче през [[5 век|V век]]. Особено разпространение на канджи датира от времето, в което царува императрица Суико (593-628 г.), когато дипломатическите връзки между Китай и Япония започват да се затвърждават, а с това и необходимостта от владеенето на класически китайски език - все-по осезаема<ref>"Old Japanese: A Phonetic Reconstruction", Miyake Marc Hideo (2003)</ref>.

По времето на създаването на китайските знаци, японският език не разполага със собствена писменост. Това е и причината първоначалната употреба на канджи да се ограничава само до изписването на текстове на [[Класически китайски език|китайски език]]. По-късно е създадена и системата "канбун"„канбун“ (漢文 ''kanbun''), която представлява съвкупност от [[Диакритичен знак|диактрични знаци]], с помощта на които японците успяват да преструктурират китайските изречения и чрез добавянето на множество модификатори, в т.ч. глаголни окончания, да ги приведат в съотвествиесъответствие с правилата на японската граматика. По-късно са създадени и сричковите системи [[хирагана]] и [[катакана]], които са ключови елементи в писмеността на съвременния японски език<ref>"Colloquial Japanese", автор: Motoko Hanamura</ref>.

От друга страна, причина за несъответствието между знаците, използвани в съвременен Китай и Япония, е и опростяването на някои знаци в Япония (наречени по-късно "шинджитай"„шинджитай“), както и [[Опростен китайски|опростяването]] на голям брой от [[Традиционен китайски|традиционните йероглифи]] в [[КНР]] през средата на [[XX век]] (или т.нар. опростен китайски), които играят ролята на стандартна писменост в Китай. Основна разлика помежду опростяванията в Китай и Япония е, че последното се отнася за значително по-малък кръг от йероглифи и само по себе си е по-консервативно по отношение на използваните техники за опростяване. В резултат от това, много японци срещат трудности при разпознаването на йероглифи, написани на [[Опростен китайски|опростен китайски език]].

Поради начина, по който са навлезли в употреба, канджи се използват за изписването на една или повече думи, а понякога служат като словообразувателни [[Морфема|морфеми]]. В тази връзка, съвременните японски йероглифи могат да се произнасят по няколко различни начина. Как се произнася конкретния йероглиф зависи от това (част от) коя дума представлява, като това обикновено се подразбира от контекста. В случаите, в които произношението на даден знак или група от знаци е объркващо, над него се добавя хирагана, която обозначава предвиденото произношение на знаците (наричана при употребата си в такива случаи "фуригана"„фуригана“).

В най-общ план, произношенията на всеки един знак канджи се обособяват в две групи: '''''он-йоми''''' (т.нар. ''псевдокитайско произношение'', което е близко до произношението, което йероглифът е имал първоначално в [[Класически китайски език|китайския език]]) и '''''кун-йоми''''' (т.нар. ''японско произношение''). Въпреки че повечето канджи разполагат поне с две произношения (едно "он"„он“ и едно "кун"„кун“), някои от тях имат само едно (най-често "кун"„кун“) произношение. Обикновено това са знаци, които са създадени в Япония (т.нар. "родни„родни знаци"знаци“, 国字 ''kokuji''), като например 菊 (''kiku'', хризантема) и 鰯 (''iwashi'', сардина).

Един от най-трудните за произношение символи е 生, чието първоначално значение е "да„да бъдеш роден"роден“<ref>http://jisho.org/kanji/details/%E7%94%9F</ref>, който в съвременният японски има следните произношения: ''sei, shō, nama, ki, o-u, i-kiru, i-kasu, i-keru, u-mu, u-mareru, ha-eru'' и ''ha-yasu''. Съществува и негласно правило, че когато даден канджи символ е последван от хирагана, която е част от същата дума (в тези случаи хирагана се нарича "окуригана"„окуригана“), канджи символът приема японското, или "кун"„кун“ произношението<ref>"Basic Kanji Book", авторски колектив: Chieko Kano, Yuri Shimizu, Hiroko Takenaka, Eriko Ishii</ref>. Когато дума е съставена от два канджи символа, те обикновено приемат псевдокитайското, или "он"„он“ прозиношениетопроизношението (например думата 時間 ''jikan'', "време"„време“; същите знаци се използват и в [[Китайски език|китайския език]] за означаване на същата дума 時間 ''shíjiān'').

Кьоику канджи (на [[Японски език|японски]]: 教育漢字 ''kyouiku kanji''), в буквален превод "учебни„учебни канджи"канджи“, е списък от 1 006 канджи символа, които учениците в японските начални училища следва да овладеят по времето на тяхното обучение.<ref>http://www.jref.com/japan/language/kanji_kyoiku.shtml</ref>. Броят и произношенията на символите, както и редът, по който следва да бъдат изучени, се утвърждават от японското министерство на образованието. Въпреки че е предназначен за изучаване в началния етап от образованието, този списък намира приложение и при изучаването на японския език от чужденци.

Джойо канджи (常用漢字 ''jouyou kanji''), в буквален превод "често„често използвани китайски знаци"знаци“, е списък от 2 136 китайски знака, които се изучават от японските ученици в гимназията.<ref>http://blogs.adobe.com/typblography/2010/12/joyo-kanji-revision.html</ref>. Смята се, че всеки човек, който познава знаците от този списък, е напълно грамотен и може да чете вестници и книги, написани на японски, без да изпитва затруднения. В тази връзка повечето канджи символи, които не попадат в този списък, се изписват с помощта на фонетичната писменост ''хирагана'' (която в тези случаи се нарича "фуригана"„фуригана“). Освен посочените в този списък близо две хиляди знака, японците използват често още близо хиляда, най-вече при изписването на собствени имена, както и имена на населени места, природни обекти и т.н.