Разлика между версии на „Електронна поща“

536 байта изтрити ,  преди 2 години
дребни
м (→‎Начин на работа: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB)
(дребни)
[[File:Arobaze.svg|thumb|150px|[[Кльомба]]та, част от всеки [[имейл адрес]]<ref>{{cite web | url = http://tools.ietf.org/html/rfc5321#section-2.3.11 | title = RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol | accessdate = 27 февруари 2010 | last = Klensin | first = J | date = October 2008 | work = Network Working Group | lang = en }}</ref>]]
 
'''Електронната поща''' ({{lang-en|electronic mail}}), съкратено '''е-поща''' или '''имейл''' (email или e-mail), е метод за обмен на [[цифрови]] съобщения през [[Интернет]] или други [[компютърни мрежи]]. Според българския ''Закон за електронната търговия''<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135530547 | заглавие = Закон за електронната търговия | достъп_дата = 25.2.2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = lex.bg | език = | цитат = }}</ref> "електронна„електронна поща е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи"протоколи“.
 
Исторически електронната поща се е изпращала директно от един потребител към друг [[компютър]]. Това налагало и двата компютъра да са [[онлайн]] по едно и също време. Съвременните системи за електронна поща се базират на модела [[''съхрани-и-препрати]]''. Имейл [[сървър]]ите приемат, препращат, доставят и съхраняват съобщения по всяко време. Потребителите вече не е необходимо да бъдат на линия по едно и също време, а трябва само да свържат за кратко, обикновено към [[имейл сървър]], за колкото е необходимо, за да се изпратят и получат съобщенията.
 
Дадено имейл съобщение се състои от два компонента, заглавие на съобщението и тялото на съобщението, което е всъщност съдържанието на имейла. В заглавието на съобщението съдържа контролна информация, в това число поне [[имейл адрес]]а на изпращача и един или повече адреси на получателя. ОбикновенОбикновено има и допълнителна информация като тема на писмото.
 
Първоначално имейлите се ползват само за текстова комуникация, по-късно могатзапочват да предават мултимедийно съдържание посредством прикрепванияприкчаване -на файлове от различно естество – процес, който е стандартизиран от [[RFC]] 2045 през 1996 г. до RFC 2049. Заедно, тези [[RFC]] започват да се наричат Многоцелеви добавки към Интернет поща, ({{lang-en|Multipurpose Internet Mail Extensions}}) или съкратено [[MIME]].
 
Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на [[ARPANET]]. Стандарти за кодиране на съобщения в електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980 г., създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.
Първоначално в текстова комуникационна среда, електронната поща постепенно разширява потенциала си, включително и за прикрепване на мултимедийно съдържание, за прикачване на файлове от различно естество - процес, иницииран от RFC 2045 през 1996 г. Това и последващите RFC-та заедно обобщават комплексно понятието Multipurpose Internet Mail Extensions (MIME).
 
Историята на съвременните, глобални Интернет услуги за електронна поща започва още в началото на [[ARPANET]]. Стандарти за кодиране на електронна поща съобщения са предложени още през 1973 г. (RFC 561). Преминаването от ARPANET към Интернет в началото на 1980, създава основата на сегашните услуги. Едно писмо, изпратено в началото на 1970 г. изглежда доста подобно на едно такова, изпратено по Интернет днес.
 
Мрежово-базираната електронна поща първоначално се обменя по ARPANET посредством разширения към [[Протокол за пренос на файлове|Протокола за пренос на файлове]] (File Transfer Protocol, FTP), а сега това става чрез Simple Mail Transfer Protocol ([[SMTP]]), публикувано за първи път като [[Интернет стандарт]] 10 (RFC 821) през 1982 година. В процеса на транспортиране на електронни съобщения между системи, SMTP обменя параметрите за доставяне посредством пакет към съобщението, който е отделен от самото съобщение (заглавна част и тяло).
 
В началото на 2011 г. броят на регистрираните имейл акаунти е 3,146 млрд.&nbsp;<ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], news.bg, 25 януари 2012</ref>
 
== История ==
Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 601960-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ [[мейнфрейм компютър]] чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.
 
Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, [[ARPANET]], изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено изполванетоизползването на знака [[@]], за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът [[FTP]] е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес&nbsp;— команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.<ref name="Crocker">{{cite web | last = Crocker | first = Dave | year = 2010 | url = http://www.livinginternet.com/e/ei.htm | title = Email History | publisher = LivingInternet.com | accessdate = 19 октомври 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref>
 
През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година <nowiki>RFC 733</nowiki> е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 801980-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>
 
== Начин на работа ==
Схемата вдясно показва обичайната поредица от събития,<ref>{{cite web | title = How E-mail Works | publisher = howstuffworks.com | year = 2008 | url = http://www.webcastr.com/videos/informational/how-email-works.html | lang = en}}</ref> когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя [[клиент за електронна поща]] (MUA). Тя попълва [[имейл адрес]]аадреса на получателияполучателя и натиска бутона за изпращане.<span style="float:right">[[Файл:email.svg|400п|Как работи електронната поща]]</span>
<span style="float:right">[[Файл:email.svg|400п|Как работи електронната поща]]</span>
# Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола [[SMTP]], за да го изпрати на локалния [[пощенски сървър]] (MTA), в този пример - <samp>smtp.a.org</samp>, поддържан от [[интернет доставчик]]ът (ISP) на изпращача.
# Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример - <samp>bob@b.org</samp>. Интернет имейл адресите са низове от вида <samp>localpart@exampledomain</samp>. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия [[домейн]]. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на [[Domain Name System|системата от имена на домейни]] (DNS).
# [[DNS сървър]]ът за домейна <samp>b.org</samp>, <samp>ns.b.org</samp>, отговаря с [[MX запис]], съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - <samp>mx.b.org</samp>, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).
# <samp>smtp.a.org</samp> изпраща съобщението на <samp>mx.b.org</samp>, използвайки протокола SMTP, а той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.
 
Описаната поредица от събития е валидна за повечето потребители на електронна поща. В същото време съществуват много други възможности и усложнения при предаването на съобщенията:
* Изпращачът и получателят могат да използват клиенти, свързани с корпоративна система за електронна поща, като [[Lotus Notes]] или [[Microsoft Exchange Server]]. Тези системи често имат свой вътрешен формат на съобщенията и клиентите им контактуват със сървъра със специфичен за приложението затворен протокол. Сървърът, от своя страна, изпраща и получава съобщения през Интернет чрез специален шлюз, който ги трансформира в стандартните за Интернет формати.
* Възможно е изпращачът или получателят да нямат клиент за електронна поща на своя компютър, а да използват [[уеб поща]].
* Компютърът на изпращача може да използва собствен пощенски сървър, при което се избягва трансферът от точка 1.