Алфред дьо Мюсе: Разлика между версии

'''Алфред дьо Мюсе''' ({{lang-fr|Alfred Louis Charles de Musset-Pathay}}) е [[Франция|френски]] [[драматург]], [[поет]], [[романтик]] и [[новелист]], член на Френската [[Френската академия]] ([[1852]]).

Роден е на [[11 декември]] [[1810]] г.,година Мюсев принадлежи[[Париж]], къмФранция, изключително културнов аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към [[Изкуство|изкуствата]]. Предполага се, че негова прапралеля е [[Жана д'Арк|Жана д’Арк]] и е в роднински връзки с поета [[Йоахим дьо Беле]]. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате (роден на 5 юни 1768), е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и [[литератор, роден е на 5 юни 1768 г.]], аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет – Кристин Гюйо – Дезербиер, (родена на 14 април 1780 г.), дъщеря на политика и литератора Клод-Антоан Гюйо-Дезербиер (1745–18281745 – 1828). Двамата имат четири деца: Пол-Едме, (роден на 7 ноември 1804 г.;), Луиз-Жени (родена и починала през 1805 г.);, Алфред, (роден на 11 декември 1810 г.,) и Шарлот-Амели-Ермин, (родена на 1 ноември 1815 г).

Дядо му е поет, а баща му е специалист по [[Жан-Жак Русо]], чиито творби издава. Фигурата на Русо има основополагаща роля в съзнанието на поета. Той многократно му отдава почит и атакува неговия противник [[Волтер]]. Негов роднина, при когото прекарва ваканциите си в замъка „Коне“, е писателят Луис Александър Мари дьо Мюсе, маркиз Дьо Коне (1753–18391753 – 1839), командир на гренадирите[[гренадир]]ите и смел воин, носител на много кралски отличия. Гледката от замъка към камбанарията на църквата в Коне„Коне“ го вдъхновява за прочутата „''Лунна балада''“. Неповторимата атмосфера на красивата провинция е отразена и в комедията „''С любовта шега не бива''“, както и в новелата[[новела]]та „''Марго''“.

През октомври 1819 г., още ненавършил девет години, е записан в прочутия колеж „Анри ІV“, където и до днес има негова статуя. Там най-близък приятел му е ФердинанФердинанд Филип Луи Шарл Ерик Розалино д’Орлеан, [[херцог на ШартърОрлеан]] (1810–18421810 – 1842), най-големият син на крал [[Луи-Филип|Луи-Филип І]].

През 1827 г. Мюсе получава втора награда на конкурса по [[Латински език|латински]]. По-късно започва да следва [[медицина]], [[право]] и [[живопис]], но бързо се отказва, защото е силно привлечен от литературата[[литература]]та. На 31 август 1818 г. в дижонски вестник се появява баладата му „''Сън''“. През същата година публикува свободен превод на „''Изповед на един английски пушач на опиум''“ от [[Томас де Куинси]]<nowiki>.}}</nowiki>

'''Сборник пиеси в стихове:'''

'''Цикъл поеми:'''

'''Пиеси:'''

Освен поезията си, той е написалнаписва романа ''„La Confession d'un enfant du siècle“'' (''„Изповедта на едно дете на века“'', автобиографична) през [[1836]] г.