Андре Мороа: Разлика между версии

| описание =

| псевдоним = Андре Мороа

| място на раждане = [[Елбьоф]], [[Сен Маритим]], [[Франция]]

| място на смърт = [[Ньой сюр Сен]], [[Франция]]

| работил = [[писател]]

| теми =

| направление =

| известни творби = „Климати“ (1930)

| награди = член на Френската академия

| брак = Жана-Мари Уанда де Шимкевич (1909 – 1923),<br/>Симон дьо Кайлаве (1926 – 1967)

| деца =

}}

 

 

== Биография и творчество ==

 

Учи в [[Университет „Корней“|Университета „Корней“]] в [[Руан]], където слуша лекциите на известния философ [[Емил-Огюст Шартие|Ален]] ({{lang-fr|Emile Chartier}}) и е силно повлиян от него. След дипломирането си работи като ръководител във фабриката на своя баща в продължение на 10 години.

 

През 1909 г. среща в [[Женева]] първата си жена Жана-Мари Уанда де Шимкевич, полско-руска аристократка, учила в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. През 1923 тя умира при спонтанен [[аборт]] и получено отравяне на кръвта. Втората си съпруга Симон дьо Кайлаве (1894 – 1968), писателка и общественичка, среща през 1924 г. Омъжва за нея през 1926 и живеят заедно до смъртта му.

По време на [[Първата световна война]] е [[преводач]] и офицер за свръзка към Британския експедиционен корпус. Там трупа впечатленията, които отразява в първия си роман „''Мълчанията на полковник Брамбъл''“ (1918) – забавна книга за британските си другари от армията. Приема псевдонима Андре Мороа – „Андре“ е името на негов приятел, загинал за Франция през Първата световна война, а „Мороа“ е името на малко френско селце, чието тъжно звучене пленява писателя.

 

Издава сборник с разкази, книгите „''В търсене на Марсел Пруст''“ (1949), „''Жорж Санд''“ (1952), „''Септемврийски рози''“ (1954), „''Олипио, или Животът на Виктор Юго''“ (1955), „''Тримата Дюма''“ (1957). Последния си биографичен труд „''Прометей или животът на Балзак''“ завършва през 1965 г., когато е на 80 г.

 

 

== Произведения ==