Бихевиоризъм: Разлика между версии

'''Бихевиоризъм''' (от [[английски език|английското]] ''behaviour'' – ''поведение'') или по-рядко като '''бихейвиоризъм''' е [[Научен метод|метод]] в [[психология]]та, основаващ се на предпоставката, че [[поведение]]то може да бъде изследвано и обяснено научно без да се познават вътрешните умствени състояния. През целия [[20 век]] бихейвиористичната школа се конкурира с [[психоанализа|психоаналитичното]] движение. Тя е повлияна главно от [[Иван Павлов]], който изследва [[условен рефлекс|условните рефлекси]], [[Джон Б. Уотсън|Джон Уотсън]], който отхвърля интроспекцията и се опитва да ограничи психологията до [[експеримент]]алните методи, и [[Бъръс Фредерик Скинър]], който търси етически основания за бихейвиоризма, свързвайки го с [[прагматизъм|прагматизма]]. Бихейвиористите смятат, че Психологията е наука за поведението. Изучават причинно-следствените връзки: „Ако..., то ...“, стимул – реакция. Използва се [[класическо кондициониране]] (условния рефлекс) и [[оперантно кондициониране]] (стимулиране, поощряване на желаното поведение). За поощряване на поведението се използват т.нар положително [[подкрепление]] ([[Стимул (психология)|стимул]]) и отрицателно подкрепление ([[наказание (психология)|наказание]]).

 

страхове, заеквания, паразитни фрази, като човекът се поставя в определени условия, близки до страховете му. За бихейвиоризма е характерна систематичната десензитация.