Петруш Шумков: Разлика между версии

Роден е в големия българо-влашки [[македония (област)|македонски]] град [[Крушево (град)|Крушево]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Занимава се с търговия в Солун. В Солун Шумков е един от най-ревностните български екзархийски дейци и заслужава уважението на екзарх [[Йосиф I]]. В 1869 година е избран за подпредседател на [[Солунска българска община|българската черковна община]] в града.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 551.</ref> Шумков допринася много за развитието на българското просветно дело в Солун. Той е училищен настоятел и член на комисията за пансиона на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] още от откриването му.<ref>{{cite book |title= Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова |last=Миладинова-Алексиева |first=Царевна |authorlink= |coauthors= |year=1985 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |isbn= |pages=349 - 350 (коментар и бележки) |url= |accessdate= |quote= }}</ref> При откриването на български параклис в Солун на 20 юли 1873 година Шумков заедно с [[Насте Стоянов]], [[Димитър Паунчев]] и устабаши Георги Стоянов от [[Връбница (община Булкиза)|Връбница]] става негов настоятел.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 647 - 648.</ref> В 1882 - 1883 година е касиер на строежа на новото крило към училището в Солун.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ak/ak_14.html Костенцев, Арсени. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 169]</ref>