Димитър Паунчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Ред 12:
Роден е в големия български [[македония (област)|македонски]] град [[Охрид]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Занимава се с търговия с кожи в Цариград. Поддържа връзки с [[Димитър Миладинов]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Сотир Кецкаров]] и двама ресенци по искането на гръцката патриаршия заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий]].<ref>Дорев, Панче. Документи из турските държавни архиви, ч. I, София, 1940, стр. 412</ref> Освободен е в 1854 година по настояване на нахлулите на Света гора [[Гръцко въстание в Македония (1854)|гръцки въстаници]].<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref>
 
По-късно Димитър Паунчев се устоновява като търговец в [[Солун]]. В 1869 година е избран за председател на [[Солунска българска община|българската черковна община]].<ref>Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура, исторически очерк и документи, София, 1937, стр. 81, 256—264.</ref><ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/dmp/dmp_001_010.htm Братя Миладинови – преписка. Издирил, коментирал и редактирал Никола Трайков, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София 1964, стр. 23.]</ref><ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 551.</ref> На 12 януари 1871 година Паунчев изпраща писмо в защита на българщината до [[Първи църковно-народен събор|църковно-народния събор]] в Цариград, написано на охридски говор с гръцки букви.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 647.</ref> При откриването на български[[Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)|българския параклис]] в Солун на 20 юли 1873 година Паунчев заедно с [[Насте Стоянов]], [[Петър Шумков]] и устабаши Георги Стоянов от [[Връбница (община Булкиза)|Връбница]] става негов настоятел и пише похвална дописка във вестник [[Право (1869 - 1873)|„Право“]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 647 - 648.</ref>
 
== Бележки ==