Света Богородица (Скопие): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
Църквата е разположена в скопската [[Пайко махала]], на левия бряг на [[Вардар]], близо до старото устие на [[Серава]]. Според преданията на мястото ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа [[Дамян Янкулов|Дамян Янкулов Рензовски]] (1770 - 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.<ref>[http://www.vest.com.mk/default.asp?id=141610&idg=7&idb=2186&rubrika=Skopje Вест. "Св. Богородица" е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица.]</ref> Църквата е построена на място, подарено от хаджи [[Трайко Дойчинович]], а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит [[Гавриил III Скопски|Гавриил]], който е погребан по-късно в двора на църквата.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в [[Цариград]] и [[Солун]] - трикорабна [[базилика]] от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. [[Васил Кънчов]] пише за нея:
[[Файл:РЕНЗОВЦИ-ЗОГРАФОВЦИ МАЈСТОРИ НИКОЛА, АНДРЕЈ, ЃОРЃИ И КОСТА.jpg|ляво|мини|250п|Зографите на църквата „Света Богородица“, [[Коста Дамянов|Коста]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]], [[Андрей Дамянов|Андрей]] и [[Никола Дамянов|Никола]]]]
{{цитат|Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_1.html Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 10]</ref> църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите й. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор [[Димитър Станишев (резбар)|Станишев]], същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род.
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и [[Петър Гарката]].<ref name="Василиев 192">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 192 }}</ref> Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.<ref name="Василиев 239">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 239 }}</ref>
| |||