Света Богородица (Скопие): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и [[Петър Гарката]].<ref name="Василиев 192">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 192 }}</ref> Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.<ref name="Василиев 239">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 239 }}</ref>
Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html Старо Скопие. Црквите и црковниот живот]</ref> В 1857 година видният дебърски майстор [[Дичо Зограф]] изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 183 }}</ref> За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | издател = [[Премин]] Портал }}</ref>
Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на [[Димитър Папрадишки]] (изгоряла в 1944 г.).<ref name="Василиев 207">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 207 }}</ref> Негови са и целувателните икони.<ref name="Василиев 207"/>
В църквата първоначално има килийно училище. В средата на 19 век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като [[Скопско българско педагогическо училище|Педагогическото българско училище]].<ref>[http://www.promacedonia.com/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137.]</ref>
Според македонистите от [[Република Македония]], църквата е запалена по време на Втората световна война „од страна на бугарските окупатори“ в Македония, след което вече не са намерени останки от богатия църковен инвентар - иконостасът, олтарът и др.<ref>[http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html#_ftnref3 Научен проект: ''Градот Скопје и формирањето граѓанска класа помеѓу двете светски војни од етнолошки аспект'', Скопје 1993-2001]</ref> В действителност църквата пострадва от пожар след съюзническа бомбардировка на 5 срещу 6 април 1944 година.<ref name="Василиев 207"/> Църковната утвар е изнесена от горящата сграда и прибрана от БПЦ.<ref>[http://volanskopje.blogspot.com/2009/0/presveta-bogorodica-skopje-sega-i.html „Пресвета Богородица“]</ref> Църквата е доразрушена от [[Скопско земетресение (1963)|Скопското земетресение]] в 1963 година.
| |||