Йозеф Брайтбах: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
| бележки =
}}
'''Йозеф Брайтбах''' ({{lang-de|Joseph Breitbach}}) е немскинемско-френски [[писател]] и [[публицист]], автор на [[роман]]и, [[разказ]]и, [[пиеса|пиеси]], [[Литературна критика|критика]] и [[есе]]та. След преселването си във [[Франция]] през 1929 г. съдейства за подобряването на културните и политически отношения между Германия и Франция.
 
== Биография ==
Йозеф Брайтбах е син на директора на основното училище в Еренбрайтщайн, квартал на [[Кобленц]]. Напуска кобленцката гимназия през 1921 г., без да положи матура, за да стане книгопродавец. От 1925 до 1928 г. работи като книжар в [[Аугсбург]]. Тук устанавява тесни контакти с [[Комунистическа партия на Германия|КПД]]. Уволнен е от работата си, след като излиза първият му разказ ''„Червено срещу червено“'' („Rot gegen Rot“) (1928). Животът му в Аугсбург е белязан от пътувания в [[Берлин]], [[Париж]], [[Виена]] и [[Мюнхен]], при които се запознава с писатели и издатели. Също така поддържа тесни контакти с художници, още на млади години става колекционер на картини.
 
След 1929 г. Брайтбах живее във [[Франция]], от 1931 г. в Париж, където развива дейност като търговец. Същевременно пише статии за френски вестници. През 1932 г. излиза в Берлин първият му роман ''„Превръщението на Зузане Даселдорф“'' („Die Wandlung der Susanne Dasseldorf“).
 
През 1933 г. книгите му са забранени в Германия. През 1937 г. Брайтбах връща немския си паспорт и иска френско гражданство, което получава по-късно.
 
Като етнически немец Брайтбах е интерниран през 1939 г. Съгласява се да сътрудничи на ''Чуждестранния легион'' и френските тайни служби. След навлизането на немските войски в Париж по време на [[Втората световна война]] [[Гестапо]] конфискува библиотеката на писателя заедно с негови ръкописи.
 
През 1945 г. Йозеф Брайтбах става френски гражданин. Застъпва се за немски военнопленници. От 1948 до 1951 г. публикува в седмичника „[[Цайт|Ди Цайт]]“ статии върху френската култура и политика. От 1961 г. има отново второ местожителство в Германия. 30 години след първия си роман Брайтбах публикува втори: ''„Отчет за Бруно“'' („Bericht über Bruno“) (1962). Романът има голям успех, особено в [[САЩ]]. Някои свои творби Брайтбах превежда сам на [[френски език|френски]], при което извършва малки промени в действието.
 
Йозеф Брайтбах завързва приятелство с многобройни писатели и интелектуалци или поддържа писмовна връзка, например с [[Клаус Ман]] (с когото по-късно се скарва), [[Жулиен Грин]], [[Голо Ман]] и [[Андре Жид]].
 
== Библиография (подбор) ==
* ''Rot gegen Rot'', Erzählungen, 1928