Бабадаг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24:
Името на селището е турско и означава „Планина на Отеца“. Смята се, че ''Отецът'' е [[сунит]]ския [[дервиш]] [[Мехмед Саръ Салтък|Баба Саръ Салтък]], който през 1261 е духовен водач на група [[огузи]] при настаняването им в [[Добруджа]] от [[Михаил VIII Палеолог]]<ref>Monografia orașului Babadag, Cintian Barbuleanu, 1998</ref><ref>Христо Матанов, ''Залезът на средновековна България'', С., изд. [[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]], 2016, 240 с. ISBN 9786191528219</ref>.
След турското завоевание, с указ на [[Баязид II]] в 1484 г. селището е обявено за административен център на [[Добруджа]], но в 1677 г. за такъв е избрана [[Силистра]]. До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm/ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени София 1918]</ref>. Местните българи са били изключително богати – някои от тях са имали до 4-5 000 глави добитък. Градът е тясно свързан с [[Възраждане|Българското национално възраждане]]. В близките села учителства [[Васил Левски]]. [[Харитон Халачев|Поп Харитон]] първо е свещеник там, а след това излиза с чета в
След [[Берлински договор|Берлинския договор]] в [[1878]] г. започва румънската колонизация.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.
Ред 30:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в [[1912]] година четирима души от Бабадаг са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.</ref>
[[Файл:Babadag 1916 Bulgarian.jpg|ляво|мини|250п|Посрещане на българските министри в Бабадаг]]
На 1 септемрви [[1916]] г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от [[Иван Колев (генерал)|ген. Колев]] I-ва конна дивизия в състава на III-та българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава [[Мангалия]], [[Констанца|Кюстенджа]] и на 18 декември [[1916]] е освободен Бабадаг. В двора на храма
В Бабадаг излиза българският вестник „Добруджа“. През [[1917]] г. и [[1918]] г. градът е избран за седалище на заседанията на Първия велик добруджански народен събор и Втория велик добруджански народен събор, провъзгласен за Първо добруджанско областно събрание, които със специален меморандум, петиции и телеграми обявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден Централен Добруджански народен съвет и са изградени Местни народни комитети като органи на гражданската власт в градовете и по-големите села.
| |||