Славянска религия: Разлика между версии

Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от [[християнство|християнски]] мисионери по време на [[покръстване|покръстванията]] на [[славянски народи|славянските народи]], поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства са ''„[[Chronicon Slavorum]]“'' на [[Средновековие|средновековния]] хронист [[Хелмолд]], ''„[[Gesta Danorum]]“'' от [[Саксон Граматик]], ''„[[Mater Verborum]]“'', ''„[[Житие на св. Георги Агиорит]]“'' от [[11 век]] и др. Освен тях съществуват и други — – например [[руски език|руските]] ''„[[Слово о плъку Игореве]]“''. Освен това, има много фалшиви източници на славянската митология — – например ''„[[Велесова книга]]“'' или ''„[[Веда Словена]]“''.

Няма твърдо установен и централизиран славянски пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Така всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички — – например [[Перун]].

С това универсално понятие в славянското езичество се наричат всички духове, приказни образи и т.нар. [[вещи люде]] — – жреци, вещици, магьосници, знахари и пр.

Поради разпокъсаността си и липсата на надплеменни обществени структури, до късно славяните нямали стриктно обособена религиозна организация. От дълбока древност всяка родова община ([[задруга]]) поддържала свое светилище, в което по време на празници служели родовите старейшини. След 6–76 – 7 век, това започнало да се променя. Появили се големи славянски селища, където били издигани [[капища|храмове]] на различни божества и където служели славянски жреци, наричани [[влъхви]]. В средновековния славянски град [[Аркона]], на остров [[Рюген]] (Руян), например, имало огромен храм на бог [[Световит]], където служело цяло братство жреци. Подобен храм имало и в града [[Ретра]]. В средновековния Стетин (дн. [[Шчечин]]) имало [[храм]] на бог [[Сварожич]], а във Волгаст — – на бог [[Жаровит]]. Археологически останки от славянски храмове и светилища има открити на десетки места по територията на съвременните държави [[Русия]], [[Украйна]], [[Беларус]], [[Полша]], [[Чехия]], [[Германия]], [[Словакия]], [[Сърбия]] и [[България]].

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у [[славяни]]те [[календар]]ът се изгражда според [[Слънце]]то — – съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са [[равноденствия]]та — – пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и [[слънцестояния]]та — – лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения.

[[Славянски календар|Славянският календар]] е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер — – сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар няма начало или край, никой месец не е пръв или последен. Единствено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействията на хората. В по-старо време годишните периоди били само два — – седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен неземеделски сезон (зима).

Трупът бил изгарян на клада, наричана на старославянски ''крада''. Вярвало се, че изгарянето на тялото освобождава душата и тя се превръща в ''навъ'' ([[Дух (философия)|дух]]), за да бъде допусната до Долната земя. Ако не станело това, душата започвала да се лута из света на живите Яв и поради страданията си се превръщала в зъл дух — – [[вампир]], [[мори|мора]], [[явина]] и пр.

При погребения на влиятелни хора, край гроба се организирали погребални фестивали. Първата част била т.нар. ''тризна'' — – военни състезания, вероятно включващи борби, въоръжени двубои, надстрелване с [[лък]] и [[кон]]ни надбягвания. Втората част от фестивала била т.нар. ''[[страва]]'' — – пиршество в чест на умрелия. Край [[трапеза]]та било определяно място за мъртвия и му се оставяла храна, все едно присъства и той.

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B0Селча#.D0.A0.D0.B5.D0.BB.D0.B8.D0.B3.D0.B8.D0.B8_.D0.B8_.D0.BE.D0.B1.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B8 Езически остатъци сред българите мюсюлмани]