Иван Бързаков: Разлика между версии

▲ Роденият в София Иван Бързаков следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 г., заедно с Емил Панов, превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.

▲ <br>1976 г. работи като хонорован преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Английският министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснима кратък очерк за учения-иноватор д-р Лозанов и Бързаков като “моделен” учител в неговата експериментална система.

▲ <br>Не можейки да понесе гнета на комунистическото потисничество, което прониква във всички интелектуални сфери на живота, Иван решава да емигрира на всяка цена, дори с цената на живота си. Това е за втори път след неуспешен опит през септември 1961 г. в зоната на южната ни черноморска граница с Турция. На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в бурното и наситено с акули Адриатическо море. След пребиваване в емиграционните лагери за бежанци в Италия, на 31 март 1977 г., Иван реемигрира в САЩ.

▲<br>1977-1978 г. той продължава следването си в New York City University. Между 1978 и 2003 г. изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария, Англия), Русия, Мексико, Венецуела, Бразилия и още в редица страни на петте континента: Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина.

▲<br>В 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието. В 1980-1982 създава в него системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни. 1985 г. Бързаков защитава в САЩ двоен докторат по теория на образованието и психология. В 1988 г. сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning. През 1989 Бързаков е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. В 1996 г. Министерството на здравеопазването на България и Лигата на хипертониците избират ОПТИМАЛЪРНИНГ® за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия (нереализирана единствено по финансови причини).

▲<br>През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство – и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност – AOLIA (Accelerative OptimaLearning In Art). Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-известните музеи на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Мадрид, Мексико, Буенос Айрес и Сан Франциско. <br>Повече от 20 книги на няколко езика споменават за драмата на живота му и значението на OptimaLearning. Иван Бързаков говори осем езика, пише поезия на пет.

▲ <br>Дълбоко съчувстващ на страданията в родината – както до 1989 г., така и сега, той написва и издава за по-малко от година поетичната книга “Яростно в скръбта” (София, Работилница за книжнина “Васил Станилов“, 2009). Второ съкратено електронно издание на същата книга излиза в LiterNet през февруари 2010. Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството.

▲<br>През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство Сиела), която съдържа 37 стихотворения и 22 мисли за литературата и изкуството.

▲ <br>През октомври 2013 г. Бързаков издава третата си поетична книга – „Лумнали огньове“ (Сиела) в която се концентрира изцяло върху трагедията на страната и света днес. Тя се състои от 43 лирически поеми и 54 мисли и кратки есета за поезията и живота.

▲ <br>Октомври 2014 г. Иван Бързаков издава трето, преработено и разширено издание на „Яростно в скръбта“ (Сиела).

▲ <br>През 2015 г. излиза второ допълнено и преработено издание на „В съня над пропастта“ (Сиела).