Уикипедия

Иван Бързаков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница за Иван Бързаков. Информацията е от негова близка.
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници|08:42, 23 март 2018 (UTC)}}{{обработка|форматиране}}
Роденият в София Иван Бързаков следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 г., заедно с Емил Панов, превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“.  ▼
{{Личност
'''За| поезиятаиме на = Иван Бързаков:'''▼
| категория = поет
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-дата =
| роден-място = София
| починал-дата =
| починал-място =
| националност =
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Иван Бързаков''' е
 
== Биография ==
        1976 г. работи като хонорован преподавател по английски в eксперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Английският министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснима кратък очерк за учения-иноватор д-р Лозанов и Бързаков като “моделен” учител в неговата експериментална система.▼
▲Роденият в София Иван Бързаков следва английска, после завършва българска филология в СУ “Св„Св. Климент Охридски”Охридски“. Само на 23, той е най-младият редактор в света на двутомника, издаден на над 80 езика, „Винсент Ван Гог : Из писмата на художника до брат му Тео“ (издателство „Български художник“), превод от немското издание „Als Mensch unter Menschen“, със справки от различни френски и английски издания на писмата. На 25 г., заедно с Емил Панов, превежда от немски за 10 дни пиесата на Бертолд Брехт „Дните на комуната“, която веднага след това се играе в Народния театър „Иван Вазов“. Работи като преводач, преподавател по английски, лектор по естетика. Публикува статии, интервюта с френски писатели (Ален Роб-Грийе, Андре Гамара), литературни и филмови рецензии, стихотворения и есета в специализирани столични вестници и списания: „Литературен фронт“, „Култура“, „Вечерни новини“, „Пламък“, „Септември“. 
▲        1976 г. работи като хонорован преподавател по английски в eксперименталнотоексперименталното училище №122 в София, прилагащо уникалната сугестопедия на д-р Георги Лозанов. Класът на Иван е избран за образец на този метод в началното образование. Английският министър на образованието Фред Мъли гостува в класа на Бързаков и е много впечатлен от неговите експерименти, което изразява в свое писмо с по-късна дата. Същата пролет BBC в документален филм за България (режисьор Дейвид Лойд) заснима кратък очерк за учения-иноватор д-р Лозанов и Бързаков като “моделен”„моделен“ учител в неговата експериментална система.
 
        Не можейки да понесе гнета на комунистическото потисничество, което прониква във всички интелектуални сфери на живота, Иван решаваРешава да емигрира на всяка цена, дори с цената на живота си. Това е за втори път след неуспешен опит през септември 1961 г. в зоната на южната ни черноморска граница с Турция. На 10 септември 1976 г. той успява да стигне до Триест, Италия, преплувайки 11 км в бурното и наситено с акули Адриатическо море. След пребиваване в емиграционните лагери за бежанци в Италия, на 31 март 1977 г., Иван реемигрира в САЩ.
 
1977- – 1978 г. той продължава следването си  в New York City University. Между 1978 и 2003 г. изнася лекции и семинари по експериментални методи в образованието и психологията в редица университети, корпорации и престижни клубове в САЩ, Канада, Западна Европа (Франция, Германия, Швейцария, Англия), Русия, Мексико, Венецуела, Бразилия и още в редица страни на петте континента: Япония, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Хон Конг, Фиджи, Уругвай, Аржентина.
 
В 1978 г. Бързаков, заедно с група психолози, основава и ръководи в Сан Франциско Международен институт за нови методи в образованието. В 1980- – 1982 създава в него системата OptimaLearning® за максимално възприятие и развиване на мисълта, приложена по-късно в 29 страни. 1985 г. Бързаков защитава в САЩ двоен докторат по теория на образованието и психология. В 1988 г. сенатът на Калифорния предлага законопроект за модел на училищата, базиран на OptimaLearning. През 1989 Бързаков е номиниран за престижната международна награда в областта на образованието Grawemeyer, присъждана само на личности, създали метод или идея с „доказано световно значение“. В 1996 г. Министерството на здравеопазването на България и Лигата на хипертониците избират ОПТИМАЛЪРНИНГ® за национална програма за редукция на стреса и трансформиране на отрицателните емоции в творческа енергия (нереализирана единствено по финансови причини).
 
През 2004 г. проф. Бързаков създава и уникален метод за бързо и дълбочинно проникване в изобразителното изкуство – и за ускорено развиване на мисловните връзки в цялостната житейска дейност – AOLIA (Accelerative OptimaLearning In Art). Между 2004 и 2009 г. той обучава с този метод отделни групи и индивиди в най-известните музеи на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Мюнхен, Амстердам, Мадрид, Мексико, Буенос Айрес и Сан Франциско.
 
        Повече от 20 книги на няколко езика споменават за драмата на живота му и значението на OptimaLearning. Иван Бързаков говори осем езика, пише поезия на пет.
 
        Дълбоко съчувстващ на страданията в родината – както до 1989 г., така и сега, той написва и издава за по-малко от година поетичната книга “Яростно„Яростно в скръбта”скръбта“ (София, Работилница за книжнина “Васил Станилов“, 2009). Второ съкратено електронно издание на същата книга излиза в LiterNet през февруари 2010. Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството. Октомври 2014 г. Иван Бързаков издава трето, преработено и разширено издание на „Яростно в скръбта“ (Сиела).
 
През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство Сиела), която съдържа 37 стихотворения и 22 мисли за литературата и изкуството. През 2015 г. излиза второ допълнено и преработено издание на „В съня над пропастта“ (Сиела).▼
        Второ съкратено електронно издание на същата книга излиза  в LiterNet през февруари 2010.
 
        През октомври 2013 г. Бързаков издава третата си поетична книга – „Лумнали огньове“ (Сиела) в която се концентрира изцяло върху трагедията на страната и света днес. Тя се състои от 43 лирически поеми и 54 мисли и кратки есета за поезията и живота.▼
        Пълното издание се състои от 63 стихотворения, от които 59 на български и четири, сътворени оригинално на други езици: английски, руски, френски и полски. Последните страници на книгата съдържат вдъхновени мисли за същността на поезията и изкуството.
 
▲През октомври 2011 г. той издава втората си поетична книга – „В съня над пропастта“ (издателство Сиела), която съдържа 37 стихотворения и 22 мисли за литературата и изкуството.
 
▲        През октомври 2013 г. Бързаков издава третата си поетична книга – „Лумнали огньове“ (Сиела) в която се концентрира изцяло върху трагедията на страната и света днес. Тя се състои от 43 лирически поеми и 54 мисли и кратки есета за поезията и живота.
 
        Октомври 2014 г. Иван Бързаков издава трето, преработено и разширено издание на „Яростно в скръбта“ (Сиела).
 
        През 2015 г. излиза второ допълнено и преработено издание на „В съня над пропастта“ (Сиела).
 
„Тази поезия не е разточителна на багри, не е полихромна, по-скоро е „графично“ пестелива, което никак не ù пречи да се извиси до метафоричността. Така, според мен, тя се доближава до изказния свят на Едвард Мунк, до експресията на гениалния норвежец, когото всяко ново поколение преоткрива.“ Атанас Свиленов, виден литературен и филмов критик.
        {{източник|Заради художествените достойнства на поезията си, Иван Бързаков е петкратно номиниран за Нобеловата награда за литература (2013, 2014, 2015, 2016  и 2017 г.) – по-малко от седем години след публикацията на първата си книга в края на 2009, уникален случай в цялата българска и източноевропейска литература за толкова кратко време.|2018|03|23}}▼
 
За поезията на Иван Бързаков:
▲        Заради художествените достойнства на поезията си, Иван Бързаков е петкратно номиниран за Нобеловата награда за литература (2013, 2014, 2015, 2016  и 2017 г.) – по-малко от седем години след публикацията на първата си книга в края на 2009, уникален случай в цялата българска и източноевропейска литература за толкова кратко време.
'''1.*    Цанков, Георги. Иван Бързаков: сънищата на изгнаника в равнините на скръбта // Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американските отражения (XX-XXI в.). София, Българска Академия на науките, Институт за литература „Боян Пенев“, 2017, с. 474- – 482.'''▼
 
2.    * '''Митев, Венелин. Портрет на творчеството и живота на поета Иван Бързаков // Българи, за които говори светът. София, Книгомания, 2017, с. 139- – 154'''.▼
▲'''За поезията на Иван Бързаков:'''
3.  *  Константинова, Елка. Поет на дългия ни преход. // КИЛ (Култура. Изкуство. Литература), № 9, септ. 2010, с. 10. ▼
 
4.*    Троански, Христо. Душа като оголен нерв. За поетическата книга “Яростно„Яростно в скръбта”скръбта“ и за нейния автор Иван Бързаков. // Про & анти, №  31, 16- – 22 авг. 2010, с. 15.▼
▲'''1.    Цанков, Георги. Иван Бързаков: сънищата на изгнаника в равнините на скръбта // Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американските отражения (XX-XXI в.). София, Българска Академия на науките, Институт за литература „Боян Пенев“, 2017, с. 474-482.'''
5.*    Фотева, Люба. Българската поезия има бъдеще. Електронно списание LiterNet, № 7 (128), 28.07.2010.▼
 
6.*    Стефанов, Петър. Без съвестта душата ни е мъртва. // Литературен вестник. № 9, 10- – 16 март 2010,  с. 4- – 5.▼
▲2.     '''Митев, Венелин. Портрет на творчеството и живота на поета Иван Бързаков // Българи, за които говори светът. София, Книгомания, 2017, с. 139-154'''.
 
▲3.    Константинова, Елка. Поет на дългия ни преход. // КИЛ (Култура. Изкуство. Литература), № 9, септ. 2010, с. 10.
 
▲4.    Троански, Христо. Душа като оголен нерв. За поетическата книга “Яростно в скръбта” и за нейния автор Иван Бързаков. // Про & анти, №  31, 16-22 авг. 2010, с. 15.
 
▲5.    Фотева, Люба. Българската поезия има бъдеще. Електронно списание LiterNet, № 7 (128), 28.07.2010.
 
▲6.    Стефанов, Петър. Без съвестта душата ни е мъртва. // Литературен вестник. № 9, 10-16 март 2010,  с. 4-5.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Бързаков“.