Елизабет I: Разлика между версии

 

'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}; родена на 7 септември 1533 г., починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen''), Глориана (''Gloriana'') или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess''). Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва [[лейди]] [[Джейн Грей]] според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и затворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

 

== Биография ==

 

==== Политически аспекти ====

 

Парламентът постоянно я моли да се омъжи, но тя винаги отговаря уклончиво.<ref>Loades, 40.</ref> През 1563 г. тя казва на имперски пратеник: „Ако последвам склонността на природата си, тя е това: просякиня и неомъжена, отколкото кралица и омъжена“.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> През същата година, след преболедуване на Елизабет от [[едра шарка]], въпросът за наследяването става първостепенен. Парламентът подканва Елизабет да се омъжи или да обяви наследник в случай на нейна смърт, за да се предотврати гражданска война. Тя отказва да направи и двете. През април прекратява сесията на Парламента, който се събира отново едва през 1566 г., след като тя се нуждае от подкрепата му за повишаване на данъците. [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] заплашва да наложи запор на финансите и&#768;, докато тя не се съгласи да осигури наследяването. Въпросът се изостря и Камарата изпраща сър Робърт Бел, който „се застъпва много дръзко“ за наследяването; посрещнат със „заповедта на кралицата да бъде оставена на мира“. По-късно същата година тя признава на испанския посланик, че ако може да намери начин да уреди наследяването, без да се жени, би го направила. Към 1570 г. висши царедворци споделят на четири очи, че Елизабет никога няма да се ожени или да назове наследник.<ref name="H17">Haigh, 17.</ref> За тази ѝ позиция я обвиняват в безотговорност.<ref>Haigh, 20 – 21.</ref> Мълчанието на Елизабет засилва собствената ѝ политическа сигурност: тя знае, че ако назове наследник, тронът ѝ би бил уязвим за преврат.<ref>Haigh, 22 – 23.</ref>

 

==== Холандска експедиция ====

 

Експедицията се води от Робърт Дъдли, граф Лестър. От самото начало Елизабет не подкрепя този поход. Нейната стратегия – подкрепа на холандците по суша с английската армия при едновременни тайни преговори за мир с Испания скоро след пристигането на Дъдли в Холандия <ref>Strong and van Dorsten, 43</ref> – по необходимост е в противоречие с позицията на Дъдли, който иска да води активна кампания, както очакват и холандците. От друга страна, Елизабет иска той „да избегне на всяка цена решителни действия срещу врага“.<ref>Strong and van Dorsten, 72</ref> Дъдли разгневява Елизабет, като приема поста генерален губернатор, даден му от холандските [[Генерални щати на Нидерландия|Генерални щати]]. Елизабет гледа на това като на ход, който да я принуди да приеме суверенитета на Нидерландия,<ref>Strong and van Dorsten, 50</ref> което досега винаги е отказвала. Тя пише на Дъдли:

 

Английският флот е създаден от крал [[Хенри VII|Хенри VII,]] наследникът му Хенри VIII поощрява морската търговия, [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]] изпраща експедиция за търсене на североизточен път към [[Китай]] и [[Индия|Индия,]] но чак при управлението на Елизабет, Англия се превръща в могъща морска сила.

 

Именно тогава английските мореплаватели редовно започват да ограбват испанските морски съдове и извършват набези по крайбрежията на испанските колонии, което след време става причина за конфликти с Испания. Братята Уилям и [[Джон Хокинс]] започват своите търговско-пиратски плавания, а в края на 60-те години на [[16 век|XVI век]] изгрява звездата на [[Франсис Дрейк]]. Така през 1570 г. се разгръща особена, необявена война по море с Испания. Официално [[Мадрид]] и [[Лондон]] предпочитат да си затварят очите за тези „частни войни“ и се ограничават до формални протести.

Елизабет е оплаквана от мнозина от поданиците ѝ, но други въздъхват с облекчение.<ref name =Ld>Loades, 100 – 101.</ref> Очакванията към крал Джеймс са високи и първоначално той откликва, като приключва войната с Испания през 1604 г. и намалява данъците. До смъртта на Робърт Сесил през 1612 г. правителството работи в значителна степен по същия начин като преди.<ref>Willson, 333.</ref> Управлението на Джеймс обаче става непопулярно, когато той се заобикаля с придворни фаворити и през 20-те години на XVII век настъпва носталгично възраждане на култа към Елизабет.<ref name=somerset726>Somerset, 726.</ref> Тя е прославяна като защитила протестантската кауза и установила Златен век, в противоположност на Джеймс, описван като католически симпатизант и царуващ над корумпиран двор.<ref>Strong, 164.</ref> Триумфалният имидж, култивиран целенасочено от Елизабет към края на управлението и&#768; на фона на военни и икономически трудности<ref>Haigh, 170.</ref>, е възприет буквално и нейната репутация расте. Царуването на Елизабет се идеализира като време, когато короната, парламентът и църквата са постигнали баланс.<ref>Dobson and Watson, 257.</ref>

 

 

Съвременните историци са възприели по-задълбочен подход.<ref>Haigh, стр. 183.</ref> Нейното царуване е най-известно с победата над Армадата и с успешните атаки срещу испанците (като тези при Кадис през 1587 и 1596 г.), но се сочат и военните провали по суша и по море.<ref name=haigh142/> В Ирландия силите на Елизабет в крайна сметка надделяват, но тяхната тактика петни репутацията ѝ.<ref>Black, стр. 408 – 409.</ref> Вместо като на смел защитник на протестантските нации срещу католическа Испания и Хабсбургите, на нея по-често се гледа като на твърде предпазлива във външната политика. Тя почти не предлага помощ на протестанти-чужденци и не осигурява на командирите си нужното, за да действат ефективно при кампаниите в чужбина.<ref>Haigh, стр. 142 – 147, стр. 174 – 177.</ref>