Разлика между версии на „Клаус Ман“

редакция без резюме
| жанрове = [[роман]], [[разказ]], [[пиеса]], [[автобиография]], [[есе]]
| направление =
| дебют = ''„Благочестивият танц“танц. Приключенията на една младост“'', роман (1925)
| повлиян =
| повлиял =
 
== Биография ==
Клаус Ман е роден в [[Мюнхен]] като първи син на носителя на [[Нобелова награда за литература]] [[Томас Ман]] и братна съпругата му [[Катя Ман]]. Брат е на историка и писател [[Голо Ман]].
 
През 1924 г. Клаус Ман започва да пише кратки разкази, а през следващата година става театрален критик за берлински вестник. Първите му литературни произведения са публикувани през 1925 г. Тогава излиза романът му ''„Благочестивият танц. Приключенията на една младост“'' („Der fromme Tanz. Das Abenteuerbuch einer Jugend“).
 
Ранният живот на Клаус Ман е доста объркан. Неговата [[хомосексуалност]] често го превръща в жертва на [[предразсъдък|предразсъдъци]] и той има трудни отношения с баща си. След кратък престой в различни училища<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann. Eine Biographie''. Campus Verlag, Frankfurt – New York 1999, p.&nbsp;30</ref> Клаус пътува с една година по-възрастната си сестра Ерика Ман по света. През 1927 г. пребивава в [[САЩ]] и описва впечатленията си в есета, публикувани като общ пътепис през 1929 г.<ref>Erika und Klaus Mann: Rundherum - Ahenteuer einer Weltreise. Reinbek bei Hamburg: Rowohlt, 1982</ref>
 
[[File:Olga Markowa Meerson, Portrat Klaus Mann, 1926.jpg|thumb|160px|left|Портрет на Клаус Ман от 1926 г.]]
През 1924 г. Клаус се сгодява за приятелката си от детството Памела Ведекинд, най-голямата дъщеря на драматурга [[Франк Ведекинд]], която също е приятелка със сестра му Ерика. Годежът е разтрогнат в началото на 1928 г.
 
През 1929 г. Клаус и Ерика пътуват в [[Северна Африка]]. Там се запознават с швейцарската писателка и фотографка Анемари Шварценбах, с която остават близки през следващите няколко години. Заедно с Анемари Клаус прави няколко пътуваниа в чужбина, като последното е за ''Конгреса на писателите'' в [[Москва]] през 1934 г.<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann'', p.&nbsp;302</ref>
 
През 1932 г. Клаус пише първата част от автобиографията си ''„Дете на тази епоха“'' („Kind dieser Zeit“), която е добре приета, докато на власт не идва [[Хитлер]]<ref>Nicole Schaenzler: ''Klaus Mann'', p.&nbsp;211</ref>. През 1933 г. Клаус участва с Ерика в политическото кабаре ''Die Pfeffermühle'' („Мелничка за пипер“), което привлича вниманието на [[нацист]]кия режим. За да избяга от прокуратурата, през март 1933 г. Клаус напусна Германия и заминава за [[Париж]], по-късно отива в [[Амстердам]] и [[Швейцария]], където семейството му има дом.
 
През ноември 1934 г. Клаус Ман е лишен от германско гражданство и става гражданин на [[Чехословакия]]. През 1936 г. се премества в [[Съединените щати]] и живее в [[Принстън]], [[Ню Джърси]] и [[Ню Йорк]]. През лятото на 1937 г. се среща с интимния си партньор Томас Куин Къртис, който по-късно е дългогодишен режисьор на филми и театрални пиеси. През 1943 г. Клаус става гражданин на САЩ.
 
През [[Втората световна война]] Клаус Ман служи като сержант от Пета американска армия в [[Италия]], а през лятото на 1945 г. е пратен от в-к ''„Stars and Stripes“'' като кореспондент от следвоенна Германия.
 
== Творчество ==
Най-известният романи на Клаус Ман, ''„Мефисто“'' („Mephisto. Roman einer Karriere“), е създаден през 1936 г. и е публикуван за пръв път в [[Амстердам]]. Романът е леко прикрит портрет на бившия му зет, актьора [[Густаф Грюндгенс]]. Литературният скандал, който се разразява, донася на Клаус Ман посмъртна слава в [[Западна Германия]], понеже осиновеният син на Грюндгенс издейства съдебна забрана за публикуване на романа след първото му издаване във [[ФРГ]] от началото на 60-те години. След седем години съдебни заседания Върховният съд на Западна Германия го забранявя, въпреки че книгата продължава да излиза в [[Източна Германия]] и чужбина. През 1981 г. забраната е отменена и романът е публикуван в Западна Германия.
 
Романът на Клаус Ман Ман ''„Вулканът“'' („Der Vulkan. Roman unter Emigranten“) (1939) е една от най-известните творби на XX ти век за немските емигранти през Втората световна война.
 
Клаус Ман умира на 21 май 1949 г. в [[Кан]] от свръхдоза [[наркотици]].
 
Днес е смятан за един от най-важните представители на немскоезичната „литература на изгнанието“ след 1933 г.
 
== Библиография ==
Анонимен потребител