Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пилци Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Бот: премахнат вандализъм на Специални:Приноси/109.120.254.55 |
||
Ред 1:
[[File:Atanasoff-Berry Computer at Durhum Center.jpg|мини|250п|Реплика (1997 г.) на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на [[Айова]].]]
'''Компютърът на Атанасов-Бери''' ({{lang-en|Atanasoff-Berry Computer}}, съкратено '''ABC''') е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет{{hrf|Burks|1989|}}. Създаден е като университетски проект на новаторска [[сметачна машина]] в периода от 1939 до 1942 г. от [[Джон Атанасов]] и [[Клифърд Бери]]. Макар че АВС все още не е днешният универсален [[компютър със запаметена програма]] <ref>{{Cite book | date = 1976 | editor-last = Ralston | editor-first = Anthony | editor2-last = Meek | editor2-first = Christopher | title = Encyclopedia of Computer Science | edition = second | pages = 488 – 489 | isbn = 0-88405-321-0 | publisher = Petrocelli/Charter | location = New York}}</ref>, в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.
Машината е проектирана и създадена по време на работата на Джон Атанасов като преподавател в катедрата по физика на Щатския колеж в Айова ({{lang-en|Iowa State College}}, ISC). Целта е да се решават системи с до 29 линейни уравнения с 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, но проектът е прекъснат поради войната на стадий, на който машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://johngustafson.net/pubs/pub57/ABCPaper.htm | заглавие= "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998|достъп_дата = 22 март 2017|фамилно_име= Густафсон|първо_име= Джон|труд=Annals of the History of Computing |език=en }}</ref>. След това е демонтирана и забравена. Получава широка известност, когато е цитиран като предходно въплъщение на някои от идеите, залегнали в [[ENIAC]], в края на [[1960-те]] по повод на [[Патентен спор за ENIAC|патентното дело за ENIAC]].
В края на 1990-те е направена реплика на компютъра на Атанасов-Бери, изложена в Центъра за изчислителна техника и комуникации Дърам в Университета на Айова<ref name="Rep">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/team.php | заглавие=ABC Reconstruction, 1994 – 1997 |достъп_дата = 16 ноември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>.
== История ==
В научната си дейност Атанасов изпитва ежедневна необходимост от решаване на диференциални уравнения. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Той решава уравнение на Лаплас директно, без да извършва преобразуване на диференциалните уравнения{{hrf|Burks|1989|}}. Атанасов установява, че точността му прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри – недостатък, присъщ на аналоговите устройства. Друг метод е преминаването към числено решаване на [[Система линейни уравнения|системи от линейни уравнения]]. През [[1930-те]] за обемни изчисления се използват електромеханични [[сметачна машина|сметачни]] или [[табулираща машина|табулиращи машини]]. Първоначално той се опитва да приспособи за целите си табулатор на [[IBM]], но компанията забранява каквито и да е промени.
Към края на 1938 г. Атанасов стига до концепцията за принципно нова сметачна машина – да бъде цифрова, да смята с [[двоична бройна система|двоични числа]] вместо с десетични, да не брои, а да използва логически изрази, да извършва изчисленията на базата на [[Вакуумна лампа|електронни лампи]], а не на релета, и да има [[Компютърна памет|памет]] отделно от изчислителния модул<ref name="Pioneers">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://history.computer.org/pioneers/atanasoff.html | заглавие= Computer pioneers:John Vincent Atanasoff|достъп_дата = 15 март 2017|фамилно_име=Lee |първо_име= J.A.N.|издател= IEEE Computer society|език= en}}</ref>. Според собствените му разкази той намира това решение по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия по проекта, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в [[Илинойс]] и там на чаша питие стига до това, което впоследствие ще се окаже практическата реализация<ref name="Pioneers"/>. Освен физик и математик, Атанасов има квалификация и по електроника, което му помага да проектира конкретните [[Електронна схема|схемни решения]]. За построяването на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и Харолд Андерсън, също професор по физика в ISC, му препоръчва един от най-добрите си дипломанти – Клифърд Бери.
През март 1939 г. от ISC му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа в приземието на лабораторията по физика. В края на декември на 1939 г. Атанасов и Бери създават малък настолен модел ([[прототип]]), който им позволява да тестват паметта и изчислителния модул в различни условия. Резултатите са добри, макар че операции се извършват с 8-разредни двоични еквиваленти на десетични числа, и те получават още 850 долара от ISC.{{hrf|Burks|1989|7 – 8}}{{hrf|Бончев|1990|45}} През 1940 г. Атанасов представя кратко описание на машината<ref name="Atanasoff">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/ref/collection/p15031coll18/id/143| заглавие= Computing Machine for the solution of large systems of linear algebraic equations|фамилно_име=Atanasoff |първо_име= J.V.|дата= август 1940 (публикуван през 1973)|труд= Iowa State School Report}}</ref>{{hrf|Бончев|1990|12}}, кандидатства за финансиране и през 1941 получава 5330 долара от ''Research Corporation of New York''<ref name="Pioneers"/>{{hrf|Бончев|1990|110}}. До средата на 1942 г. успяват да създадат електронна сметачна машина, която изпълнява операциите събиране и изваждане в [[двоичен код]], като използва отделна памет от електростатичен тип, изпълнена с [[кондензатор]]и. Поради някои конструктивни трудности успяват да решат системи с линейни уравнения само с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson"/>. По същото време Атанасов и Бери предават на ръководството на ISC подробно описание на машината според договора, сключен през 1941 при получаването на външното финансиране, но заявка за патентоване така и не е направена<ref name="Pioneers"/>.
През 1941 г. [[Джон Моукли]], с когото Атанасов споделя общ интерес към методите за високопродуктивни обемни изчисления, идва на посещение в Еймс и разглежда машината. Това е добре документирано и изиграва голяма роля по-късно при решаването на [[Патентен спор за ENIAC|патентния спор за ENIAC]] в края на [[1960-те]].
С развитието на [[Втората световна война]] Атанасов и Бери са мобилизирани да работят във военни проекти извън Айова и така и не се връщат към проекта. Машината е демонтирана, повечето компоненти са изгубени, запазва се само един от барабаните памет с кондензатори. Проектът става широко известен едва по повод на корпоративните дела, когато някои от документите и чертежите са предявени като основен аргумент срещу претенцията на Моукли и Екерт, че са създали първия електронен цифров компютър. Едва през 1968 Атанасов нарича своята машина ''компютър на Атанасов-Бери'' <ref name="Pioneers"/>(Бери умира внезапно при неизяснени обстоятелства през 1963 г.).
== Описание ==
| |||