Футуризъм: Разлика между версии

[[File:Russolo, Carrà, Marinetti, Boccioni and Severini in front of Le Figaro, Paris, 9 February 1912.jpg|мини|300px|вдясно|Футуристите [[Луиджи Русоло]], [[Карло Кара]], [[Филипо Томазо Маринети]], [[Умберто Бочони]] и [[Джино Северини]] през редакцията на ''Le Figaro'', Париж, 9 февруари 1912]]

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от [[Филипо Томазо Маринети]], публикуван във френския вестник ''[[Фигаро]]'' на [[20 февруари]] [[1909]] г. Скоро текстът е препечатан в [[Милано|миланското]] списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващитеустановените до този момент ценности и въобще застава принципно срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната (''„единствената хигиена на света“''), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.

След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: [[Либеро Алтомаре]], [[Джовани Папини]], [[Джузепе Кариери]], [[Арденго Софичи]] и др. На [[14 февруари]] [[1910]] г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от [[„Кориере де ла сера“]] като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризмафутуризмът се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като [[Джакомо Бала]], [[Джино Северини]], [[Умберто Бочони]] и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на ПървиятПървия манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, [[Валентина де Сен-Пойнт]] публикува съответно ''„Манифест на жените футуристи“'' и ''„Футуристки манифест на похотта“''. По това време като военен кореспондент Маринети отразява [[Балканска война|Балканската война]], по който повод пише поемата ''„Дзанг тумб тумб“'' ([[1914]] г.). ФутуризмаФутуризмът обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като [[Владимир Маяковски]], Велемир[[Велимир Хлебников]], [[Алексей Кручоних]], [[Бенедикт Лившиц]], [[Елена Гуро]]. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата – „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи [[Роман Якобсон]] и [[Виктор Шкловски]].

File:Joseph Stella, 1919-20, Brooklyn Bridge, oil on canvas, 215.3 x 194.6 cm, Yale University Art Gallery.jpg|[[ДжузефДжоузеф Стела]], ''Бруклинският мост'', 1919 – 20