Лорънс Стърн: Разлика между версии

Произведенията на Лорънс Стърн надживяват и автора, и епохата си, влизат трайно в културната история като част от голямото литературно постижение, каквото е създаването на съвременния роман. Лорънс СтърнТой е един отсред най-скандалните автори в английската и световната литература, а неговите герои са създания от ранга на героите на [[Франсоа Рабле|Рабле]] и [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], на [[Александър Пушкин|Пушкин]] и [[Николай Гогол|Гогол]], на [[Джеймс Джойс]] и Пирандело.

След като открива таланта си, на 46-годишна възраст той става чиновник и се посвещава на писането до края на живота си. Докато живее в провинцията, опитвайки се да допълни доходите си като земеделски производител и борейки се с туберкулоза, Стърн започва да работи по най-известния си роман „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“, чиито първи томове са публикувани през 1759 година. Стърн работи над романа си през годината, в която майка му умира, жена му е сериозно болна, а дъщеря му също заболява с треска. Той пише колкото се може по-бързо, съставяйки първите 18 глави между януари и март 1759 година. Първоначално, рязко сатиричната версия бива отхвърлена от лондонския печатар Робърт Додсли, точно когато личният живот на Стърн е объркан. Майка му и чичо му умират, но Стърн продължава своя комичен роман.

== Елиза Дрейпър ==

В началото на 1767 г. Стърн среща Елиза Дрейпър – 22-годишнатагодишна съпруга на служител на [[Британска източноиндийска компания|Източноиндийската компания]] и сестра на Роусън Харт Боддам (губернатор на Бомбай). Съпругът ѝ я довежда в Лондон, за да се възстановява от болестта. Като се има предвид, че и двете страни вече са женени, връзката е изключително скандална за времето си. Но Стърн бързо се запленява от очарованието, жизнерадостта и разумаума на Елиза. Двамата често се срещат, обменят миниатюрни портрети, а възхищението на Стърн се превръща в обсебеност, която той няма намерение да крие. Три месеца след първата им среща Елица заминава за Индия и година по-късно Стърн умира от белодробна туберкулоза, без да я види отново.

В началото на 1768 г., в своето „Сантиментално пътешествие“ Стърн прави екстравагантни препратки към Елиза, а отношенията в романа, макар и платонични, предизвикват значителен интерес. В своя „Дневник за Елиза“ от лятото на 1767 г. Лорънс Стърн пише част за Елиза и я изпраща до нея, а останалата част излиза наяве, когато е била представена в [[Британски музей|Британския музей]] през 1894 г. Съществува известен спор относно това дали творбата е написана като лично любовно писмо до Елиза Дрейпър, или е предназначена за публикуване като литературно произведение, но по всичко изглежда, че е автобиографична и творческа фантастична творба.

След смъртта на Стърнму Елиза разрешава десет10 писма да бъдат публикувани под заглавието „Писма от Йорик до Елиза“.

По-малко от месец след публикуването на „[[Сантиментално пътешествие из Франция и Италия]]“, на 18-и март Стърн умира в квартирата си на 54-годишна възраст. Погребват го в църковния двор на „Свети Георги“, Площадплощад Хановер„Хановер“.

Година по-късно група масони издига мемориална плоча с римуваща се епитафия в близост до оригиналното гробно място на Стърн. Втората плоча е издигната през 1893 г., като са поправени някои фактически грешки на паметника. Когато църковният двор на „Свети Георги“ е преустроен през 1969 г., от 11 500 черепа са разрушени, няколко са били идентифицирани с драстични съкращения от последвал преглед. Единият е с установен размер, съответстващ на бюст на Стърн, направен от Нолкенс. По-късно е потвърдено, че идентифицираният череп е негов, макар и с „определена доза съмнение“. Останките биватса прехвърлени в църквата на Коксуълд през 1969 г. от фондацията „The''The Laurence Sterne Trust“Trust''.

Историята за обновяването на черепа се споменава в романа „Към Ермитажа“ на [[Малкълм Бредбъри]] „Към Ермитажа“.

[[Категория:МемоаристиБритански мемоаристи]]