Битка при Поатие (1356): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 13 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Военен конфликт|
|име=Битка при Поатие (1356)
|конфликт=Стогодишна война
|картинка=
|период=[[19 септември]] [[1356]]
|място=[[Поатие]], [[Франция]]
|причина=
|територия=
|резултат=Победа за [[Англия]]
|страна1=[[Файл:Flag of France.svg|23px]] [[Франция]]
|страна2=[[Файл:Flag of England.svg|23px]] [[Англия]]
|командир1=[[Жан II]]
|командир2=[[Едуард Черния принц]]
|сила1=50 000
|сила2=10 000
|жертви1=8000
|жертви2=?
}}
Ред 22:
 
== Воюващи страни ==
Английският престолонаследник [[Едуард Черния принц]], който е герой от битката при [[Битката при Креси|Креси]], съставя план за излизане от Бордо на английската армия, преминаване през Франция и съединяване край долината на Лоара с армията на херцог Ланкастър. Френският крал [[Жан II Добрия]] събира 50 хилядна армия и бързо се появява край Лоара. С него са четиримата му синове, над 20 херцози и около 20-хилядна [[тежка кавалерия]].
 
Англичаните не знаят за идването на французите, защото във времето на отстъпление на английската армия, французите се оказват отпред и им отрязват пътя. Малочислеността на английската войска, която не надвишава 10 хиляди души, разколебава Едуард и той предлага на французите да започнат мирни преговори, обещава да върне на Франция всички досегашни завоевания по време на войната и седемгодишен мир. Предложението му е отхвърлено, понеже французите са убедени в победата.
 
== Позиции ==
Френската армия заема равнината, а английската- – височините в полетата на Мопертю, на две левги разстояние от [[Поатие]]. Мястото, където са разположени англичаните, е пълно с храсти и лозя. Едуард умело разполага стрелците си на предни позиции, а на хълма е оставена пехотата.
 
Битката започва с атака на френските рицари. Те обаче попадат под обстрела на английските стрелци, конете изпадат в ужас и хаосът сред рицарите е налице. Постепенно са принудени да бягат панически. Жан II се сражава храбро, но е взет в плен заедно със сина си Филип (бъдещ херцог на [[Бургундия]]).
 
Херцог [[Филип Валоа|Филип Орлеански]] ръководи втората линия на френската армия. След поражението, частта му се скрива зад третата линия войски, командвани от краля на Франция, Жан ІІ Добрия.
 
== Последици ==
Загива цветът на френското рицарство. Сред убитите са херцог [[Пиер I дьо Бурбон]], конетабълът на Франция, епископът на [[Шалон]], 16 барони и 2426 рицари. Общо Франция дава 8 000 жертви, от които 5 000 са убити по време на бягството си.
 
Плененият крал [[Жан II|Жан]] II е отведен тържествено в [[Лондон]] (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл /бъдещ [[Шарл V]].
 
Плененият крал [[Жан II|Жан]] II е отведен тържествено в [[Лондон]] (24 май 1357 г.). Сключено е двугодишно примирие. Наместник на краля става дофинът Шарл /бъдещ [[Шарл V]].
== Източници ==
* Green, David. ''The Battle of Poitiers 1356'', (2004), ISBN 0-7524-2557-9