Никопол: Разлика между версии

'''Нико̀пол''' (на турски: ''Niğbolu'', на гръцки: ''Νικόπολις'', на унгарски: ''Nikápoly'', на латински: ''Nicopolis'') е [[град]] в [[Северна България]]. Той се намира в [[Област Плевен]] и е в близост до град [[Белене]]. Градът е административен център на [[Община Никопол]]. Разстоянието до областния център [[Плевен]] е 53 км.

Община Никопол е разположена в северната част на [[Плевенска област]] върху площ от 416,5 кв. км. На юг граничи с [[община Плевен]] и [[община Левски]], на изток с [[община Белене]], на запад с [[община Гулянци]], а северната граница е река [[Дунав]] с град [[Турну Мъгуреле]] на отсрещния бряг.

Център на общината е Никопол - – разположен на р. Дунав.

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на [[траки]]те (1200- – 100 г. пр. Хр.)

По времето на [[Римската империя]] селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя ([[Византия]]). През 1059 г. получава името '''Никопол''' ('''Никополис''' — – ''град на победите''). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята [[Диана (богиня)|Диана]]. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в [[Елия (чешма)|Чешмата на Елия]], изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.

През периода XV век — – XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — – XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.

* [[1991]] — – инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция [[БСП]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 57 % срещу Цветан Петров ([[Народен съюз]]).

* [[1995]] — – инж. Иван Дрончев (независим).

* [[1999]] — – инж. Любен Лаков ([[БСП]]) печели на втори тур с 53 % срещу Пеньо Стоянов (независим).

* [[2003]] — – инж. Любен Лаков ([[БСП]], [[ПД “Социалдемократи”]]) печели на втори тур с 64 % срещу Пеньо Стоянов ([[БЗНС – Народен съюз]]).

* [[2007]] — – Валерий Желязков ([[БЗНС]]) печели на втори тур с 52,36 % срещу Любен Лаков ([[БСП]]).

* [[2011]] — – Емил Бебенов ([[БСП]]) печели на втори тур с 54,23 % срещу Валерий Желязков ([[ГЕРБ]] .

* [[2015]] — – Валерий Желязков ([[ГЕРБ]]) печели на втори тур с 51,36 % срещу Емил Бебенов ([[БСП]]) <ref>[https://results.cik.bg/minr2015/tur2/mestni/1521.html] Местни избори и национален референдум 2015</ref>.

[[File:Ferry Nikopol-Turnu Magurele.JPG|thumb|left|[[Ферибот]]ът Никопол - – [[Турну Мъгуреле]]]]

На пристанище Никопол е изграден [[ферибот]]ът Никопол - – [[Турну Мъгуреле]]. За целта е основно ремонтиран и застлан с нова асфалтова настилка [[Републикански път II-34|пътят]] Плевен - – [[Асеново (област Плевен)|Асеново]] - – Никопол.

[[Файл:Church of Saints Peter and Paul, Nikopol, Bulgaria, Tsvetan Tsolov.jpg|thumb|Църквата "Св„Св. св. Петър и Павел"Павел“]]

Друга културна забележителност в града е [[Никополска крепост|Никополската крепост]], наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе [[Иван Шишман]]. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква [[Св. св. Петър и Павел (Никопол)|"Св„Св. св. Петър и Павел"Павел“]], строена през 13- – 14 век, позната като „Манастирчето“.

В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща- музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди [[Освобождението]]. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал [[Васил Левски]]. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.

* [[Тодор Балина]] - – религиозен и политически деец, водач на бунт през 1598 г. в Търново с архиепископ Дионисий Рали.

* Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 — – 25. XII. 1939 г.) — – съосновател на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]].

* Константин Димитров Коцев - – род. 1891 г. - – началник на канцеларията при Министерството на войната, командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия, генерал-майор.

* Любен Г. Икономов - – професор в Инженерно-строителния институт (ВИАС). От 1945 до смъртта си през 1956 г. живее в София.

* Боян Икономов (1900- – 1973) — – именит композитор, първите му по-значителни прояви са във [[Франция]] и [[Швейцария]]. Автор на 3 [[симфония|симфонии]], 6 [[квартет]]а, 2 инструментални концерта, операта "Индже"„Индже“ и балетите "Седемте„Седемте смъртни прегрешения"прегрешения“, "Трагедията„Трагедията на Отело"Отело“ и "Светлината„Светлината залива всичко"всичко“. Умира на 27 март 1973 г. в София.

* Проф. Ибрахим Тосун Татарлъ (1925- – 2013)- – народен представител в VII-то ВНС и 36-то и 37-то [[Народно събрание]], [[лингвист]] и [[фолклор]]ист, основател на катедрата по турски език и литература в [[Софийски университет]].

* Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- – писател, историк, етнолог, журналист; автор на тетралогията „Светът на исляма,“ както и на книгите "Турция"„Турция“, „Етническите малцинства в България“ и "Етническа„Етническа и религиозна мозайка на България"България“

* Доц. Александър И. Шикаланов - – род. 1955 г., компютърен специалист, преподавател в [[УНСС]] и [[УниБИТ]].

* Йордан Тодоров (р. 1980 г.) — – журналист, режисьор на документални филми, писател.

* Кирил Монков (р. 1974 г.) - – художник в областта на кавалетната и монументалната [[живопис]].

* Венцислав Василев (р. 1959г1959 г.) – художник в областта на живопистта и скулптурата.

* [http://www.nikopol-bg.com/ Сайт на община Никопол]