Средец (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
[[File:Sredets-monument-of-Todor-Grudov.jpg|мини|250п|Паметникът на Тодор Грудов в центъра]]
За първи път селището е споменато в пътепис през [[1595]] г. под името '''Карабунар''', което на [[турски език|турски]] означава „черен кладенец“. Крепостта Калето се намира на 2 km югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името <strong>Потамукастел</strong> (речна крепост). Крепостта е разрушена през XI век и реконструирана отново през XII век. По време на [[османската власт]] населението постепенно напуска крепостта и се заселва на изток, където се създава селището Кара бунар на мястото на съвременния град Средец. През [[1651]] г. [[Евлия Челеби]] в своите пътеписи говори, че в Кара бунар има керван-сарай (хан) с харем, място за камили и място за 3000 броя добитък. Шведският крал [[Карл XII]] през [[1713]] г. нощува в хана на Кара бунар на път за Цариград. През 1762 г. в село Кара бунар имало 600 къщи <ref>Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 34</ref> и е било сред най-големите села в района. Поп Стойко Владиславов ([[Софроний Врачански]]) учителствал там в периода 1792 – 1793 година<ref>Врачански, Софроний. „[[Житие и страдания грешнаго Софрония]]“</ref>. Поради чумна епидемия [[1795]] – [[1796]] г. селото запада и остават само 150 къщи. [[Кърджалии|Кърджалийските]] разбойници на [[Кара Фейзи]] разграбват и опожаряват цялото селище през 1800 г.<ref name="мутафчиева">{{cite book | last = Мутафчиева | first = Вера | authorlink = Вера Мутафчиева | year = 2008 | title = Кърджалийско време | publisher = Издателска къща „Жанет 45“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-491-452-3 | pages = 239
== Имена и статут ==
Ред 52:
[[Файл:All-Saints-Church-Sredets.jpg|мини|250п|Църквата „Всех святих“ в Средец]]
* Етнографски музей
* Къща
* Църквата „Всех Святих“
* Паметник на [[Софроний Врачански]]
Ред 74:
* [[Продан Гарджев]] – борец, олимпийски и световен шампион
* [[Стоян Попов]] – оперен певец
* [[Георги Арабаджиев]] – командир на танк и старшина на танкова рота към поделение 70390, награждаван с множество медали и други отличия. Също така носител на орден „Червено Знаме на Труда“.
* Христо Н. Стоянов-Страшни – български революционер от ВТРО<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.93</ref>
* Манол Вършев – директор на училището, учител по химия и революционен поет.
|