Разлика между версии на „Петя Дубарова“

редакция без резюме
(Файлът „P07A.tif“ е изтрит от Общомедия от потребител Jcb поради: No permission since 12 January 2018.)
Петя Дубарова е родена на [[25 април]] [[1962]] г. в [[Бургас]], в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.
 
Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „[[Септемврийче]] и „[[Народна младеж]], в списанията „[[Родна реч (1947)|Родна реч]] и „[[Младеж]]. Нейни духовни наставници са поетите [[Христо Фотев]] и [[Григор Ленков]].
 
Учи в [[английската езикова гимназия]] в Бургас (ПАГ Гео Милев), което е нейна мечта. Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като ''„най-младата сред големите творци на България”България“'', Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
 
През [[1978]] година участва във филма на режисьора [[Георги Дюлгеров]] „[[Трампа]]“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта [[Боровец]], Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като ''„далечния, светлия, чаровния, нежния”нежния“''. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
 
През [[1978]] година участва във филма на режисьора [[Георги Дюлгеров]] „[[Трампа]]“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта [[Боровец]], Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като ''„далечния, светлия, чаровния, нежния”''. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
 
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
=== Цитати ===
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
{{цитат|„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!
 
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”…“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”сила…“;
 
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници. |}}
 
== Дом-музей „Петя Дубарова“ ==
* [[Тоника#Домино|Домино]] – Нощ над града, музика [[Тончо Русев]], аранжимент [[Красимир Гюлмезов]], 1994 г.
* [[Дует Ритон]] – Лятото, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г.
* Жан Мар - – Спомени, музика Жан Мар, аранжимент Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г.
* [[Йорданка Христова]] – Настроение (дали ще бъда скоро пак щастлива), музика Тончо Русев
* [[Кичка Бодурова]] – Лунапарк, музика Тончо Русев, 1986 г.