Тишаново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
== История ==
Няма запазени сведения кога е създадено селото. Легенда разказва, че в местността „Солената вода“ от цепнатината на една скала извряла топла вода. Хората успели да запушат цепнатината с вълна. След това се разпръснали от страх да не дойдат турците и да си присвоят селото заради топлата вода. Според многогодишният директор на Кюстендилската мъжка гимназия Йордан Захариев името на селото му идва от това, че отначало мястото било много гористо и тихо. Бедно балканско село, пръснато по чукарите. до първата световна война е имало около 300 къщи с население около 1400 жители (днес са останали под 80 човека.) поради бедността много са емигрирали и за се заселили в Северна България, където са купували земя от изселвалите се турци в околиите : Осман пазарска, сега Омуртагска, Еленска, Поповска, Ески джумайска, а сега Търговищка и Преславска. Според Илия Йовчев Павлов в турско време, селото Тишаново е броило 70 къщи.
<!-- == Религии == -->▼
История на общината.
първи кмет на Тишаново - Иван Спасев /Тишански (неясно кога)
Верую, Религия и обичаи в селото преди 80 години, а някои от тези неща и до по-късно, които заварих и аз, в населението е царяло и цареше голямо невежество. Религиозното верую беше до слепота, а и суховерието беше без край. Тръгналия човек на черква, когото и да срещне или мине покрай некого, не само не трябва да говори с него, но няма да му каже „Добро утро”, това се смяташе противобожно. Постенето – за Великден – 48 дена, за Коледа -40, за Петровден 15 или 40, за Голяма Богородица -15 и всиките сряда и петък в годината беше задължително ако някой безбожни да се облажи през това време народа го отбягваше и нямаше работа с него. Ако някое дете, въртейки се около майки си,, когато тя обработва млякото, и тя недогледа че палавничето си е измокрило ръцете с мляко или е бръкнало в суроватката, която тече от цедилката, и то си оближе пръстите, то майката ще трябва да се изповяда пред местния свешеник и да й пости греховете попа й налага наказание, да пости толкова понеделници колкото той каже.......Голямо беше вярването в баячки, вражалици, и разни лекующи. Ако някое някой се поболее, особено дете притичват се комшийските жени,, обикновено болестта се определяше от тях. Главни болести тогава бяха : уроки, нагазище, уплах или ако е по възрастно – учинка .Пристъпва се към лечение. Вземат простуденото дете „обикновено по тъмно”, отвеждат го при някой шипков храст, съблекат го голо и го полеят със студена вода, в който предварително са угасени няколок въглена с баяне и е умит в нея някакъв си кръсте, а на самия шипков храст окачат парче вълна боядисана в червено и там на това място никой не смееше да се доближи., защото оставената там болест от лекувания ще прихване, доближилия се там...... (из "Спомени на Павел Йовчев, описани в личен архив") -->
<!-- == Обществени институции == -->
Line 23 ⟶ 28:
* Читалище „Родина“ (функционира от 1931 до 2009 г., когато изгаря).
* До началото на 20 век в селото не е имало училище, черква, или каквито и да е културни учреждения.
* СТара черква, в чиито градеж са участвали трите села - Тишаново, Църварица, и Илия, които навремето са съставлявали една община и тъй като нямали черква със собствени средства построили такава
* Голям хамбар в меснтостта "Речица" в който в турско време, турците са събирали населението за да съберат данъка. Именно е там е образувана общината на трите села - Тишаново, Църварица, Илиа с първи кмет - Иван Спасов, наречен Тишански.
== Редовни събития ==
| |||