Тишаново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
 
първи кмет на Тишаново - Иван Спасев /Тишански (неясно кога)
 
Павел Йовчев кмет 1931 - 1937 (депутат 1038 - 1939)
<!-- == Религии ==
Верую, Религия и обичаи в селото преди 80 години, а някои от тези неща и до по-късно, които заварих и аз, в населението е царяло и цареше голямо невежество. Религиозното верую беше до слепота, а и суховерието беше без край. Тръгналия човек на черква, когото и да срещне или мине покрай некого, не само не трябва да говори с него, но няма да му каже „Добро утро”, това се смяташе противобожно. Постенето – за Великден – 48 дена, за Коледа -40, за Петровден 15 или 40, за Голяма Богородица -15 и всиките сряда и петък в годината беше задължително ако някой безбожни да се облажи през това време народа го отбягваше и нямаше работа с него. Ако някое дете, въртейки се около майки си,, когато тя обработва млякото, и тя недогледа че палавничето си е измокрило ръцете с мляко или е бръкнало в суроватката, която тече от цедилката, и то си оближе пръстите, то майката ще трябва да се изповяда пред местния свешеник и да й пости греховете попа й налага наказание, да пости толкова понеделници колкото той каже.......Голямо беше вярването в баячки, вражалици, и разни лекующи. Ако някое някой се поболее, особено дете притичват се комшийските жени,, обикновено болестта се определяше от тях. Главни болести тогава бяха : уроки, нагазище, уплах или ако е по възрастно – учинка .Пристъпва се към лечение. Вземат простуденото дете „обикновено по тъмно”, отвеждат го при някой шипков храст, съблекат го голо и го полеят със студена вода, в който предварително са угасени няколок въглена с баяне и е умит в нея някакъв си кръсте, а на самия шипков храст окачат парче вълна боядисана в червено и там на това място никой не смееше да се доближи., защото оставената там болест от лекувания ще прихване, доближилия се там...... (из "Спомени на Павел Йовчев, описани в личен архив") -->
Line 43 ⟶ 45:
== Личности ==
* [[Васил Янакиев]] (1878 – неизв.), учител, общественик, печатар и книжар, кооперативен деятел.
*[[Павел Йовчев (Илиев)]] (ноември 1893-1982)* – секретар-бирник през 1918, кмет на с.Тишаново 1931 -19351937, виден търговец и общественик, депутат при Г.Кьосеиванов от страната на Демократическата партия, в XXIV ОНС. (1938-1939); (в края на управлението на Кьосеиванов заедно с още десетина депутати от Демократическата партия влиза в опозиция); Създател на читалище „Родина“. Участвал е в ПСВ(1914г-1918 г.) в края на 1917 г, после е взет в плен; след края на войната се връща и връща невредим у дома и се отдава на обществена дейност. В битността си на депутат е подпомогнал да се построи пътя който се отклонява за Тишаново ("Павлевият път") *В енциклопедия Кюстендил неправилно се води убит от Народния съд през 1945, но това не е вярно твърдение, Човекът, който е съставил биографията му, просто е приел, че като депутат от Демократическата пария в XXIV ОНС и той е убит.
* [[Зафир Йовчев]] ( ? – 1992) – кмет на на с. Илия (2. 9.1944-8.9.1944)., завършил Търговската гимназия в Свищов, счетоводител
* [[Иван Георгиев Котев]] (02.11.1933 – 09.04.2007) – Републикански шампион на България по бягане 400 м без препятствия, високо уважаван преподавател по електротехника в техникум Киров – София. Българин покорил пустинята „Сахара“. Живял дълги години в гр. Сепха, във времената когато никой друг освен него не са можели да управляват електрическата мрежа. Доказан майстор баничар и преди всичко голям човек.