|
}}
'''Тишаново''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Невестино]], [[област Кюстендил]]. Разположено е около река Речица. Местното население го дели на Долно и Горно Тишаново. Има 27 махали.
== География ==
== История ==
Няма запазени сведения кога е създадено селото. Легенда разказва, че в местността „Солената вода“ от цепнатината на една скала извряла топла вода. Хората успели да запушат цепнатината с вълна. След това се разпръснали от страх да не дойдат турците и да си присвоят селото заради топлата вода. Според многогодишният директор на Кюстендилската мъжка гимназия Йордан Захариев името на селото му идва от това, че отначало мястото било много гористо и тихо. Бедно балканско село, пръснато по чукарите. доДо първатаПървата световна война е имало около 300 къщи с население около 1400 жители (днес са останали под 80 човека.) поради бедността много са емигрирали и за се заселили в Северна България, където са купували земя от изселвалите се турци в околиите : Осман пазарска, сега Омуртагска, Еленска, Поповска, Ески джумайска, а сега Търговищка и Преславска. Според Илия Йовчев Павлов в турско време, селото Тишаново е броило 70 къщи. ▼ИСТОРИЯ НА СЕЛОТО
▲Няма запазени сведения кога е създадено селото. Легенда разказва, че в местността „Солената вода“ от цепнатината на една скала извряла топла вода. Хората успели да запушат цепнатината с вълна. След това се разпръснали от страх да не дойдат турците и да си присвоят селото заради топлата вода. Според многогодишният директор на Кюстендилската мъжка гимназия Йордан Захариев името на селото му идва от това, че отначало мястото било много гористо и тихо. Бедно балканско село, пръснато по чукарите. до първата световна война е имало около 300 къщи с население около 1400 жители (днес са останали под 80 човека.) поради бедността много са емигрирали и за се заселили в Северна България, където са купували земя от изселвалите се турци в околиите : Осман пазарска, сега Омуртагска, Еленска, Поповска, Ески джумайска, а сега Търговищка и Преславска. Според Илия Йовчев Павлов в турско време, селото Тишаново е броило 70 къщи.
ИСТОРИЯ НА ОБЩИНАТА
първи кмет на Тишаново - Иван Спасев /Тишански (неясно кога)
Павел Йовчев кмет 1931 - 1937 (депутат 1038 - 1939)
Верую, Религия и обичаи в селото преди 80 години, а някои от тези неща и до по-късно, които заварих и аз, в населението е царяло и цареше голямо невежество. Религиозното верую беше до слепота, а и суховерието беше без край. Тръгналия човек на черква, когото и да срещне или мине покрай некого, не само не трябва да говори с него, но няма да му каже „Добро утро”, това се смяташе противобожно. Постенето – за Великден – 48 дена, за Коледа -40, за Петровден 15 или 40, за Голяма Богородица -15 и всиките сряда и петък в годината беше задължително ако някой безбожни да се облажи през това време народа го отбягваше и нямаше работа с него. Ако някое дете, въртейки се около майки си,, когато тя обработва млякото, и тя недогледа че палавничето си е измокрило ръцете с мляко или е бръкнало в суроватката, която тече от цедилката, и то си оближе пръстите, то майката ще трябва да се изповяда пред местния свешеник и да й пости греховете попа й налага наказание, да пости толкова понеделници колкото той каже.......Голямо беше вярването в баячки, вражалици, и разни лекующи. Ако някое някой се поболее, особено дете притичват се комшийските жени,, обикновено болестта се определяше от тях. Главни болести тогава бяха : уроки, нагазище, уплах или ако е по възрастно – учинка .Пристъпва се към лечение. Вземат простуденото дете „обикновено по тъмно”, отвеждат го при някой шипков храст, съблекат го голо и го полеят със студена вода, в който предварително са угасени няколок въглена с баяне и е умит в нея някакъв си кръсте, а на самия шипков храст окачат парче вълна боядисана в червено и там на това място никой не смееше да се доближи., защото оставената там болест от лекувания ще прихване, доближилия се там...... (из "Спомени на Павел Йовчев, описани в личен архив") -->
<!-- == Обществени институции == -->
РЕЛИГИЯ - из спомените на Павел Йовчев (1893-1982) личен архив
"Верую, Религия и обичаи в селото преди 80 г, а някои от тези неща и до по-късно, които заварих и аз, в населението е царяло и цареше голямо невежество. Религиозното верую беше до слепота, а и суеверието беше без край. Тръгналия човек на черква, когото и да срещне или мине покрай некого, не само не трябва да говори с него, но няма да му каже „Добро утро”, това се смяташе противобожно. Постенето – за Великден – 48 дена, за Коледа -40, за Петровден 15 или 40, за Голяма Богородица -15 и всичките сряда и петък в годината беше задължително ако някой безбожни да се облажи през това време народа го отбягваше и нямаше работа с него. Ако някое дете, въртейки се около майки си,, когато тя обработва млякото, и тя недогледа че палавничето си е измокрило ръцете с мляко или е бръкнало в суроватката, която тече от цедилката, и то си оближе пръстите, то майката ще трябва да се изповяда пред местния свещеник и да й прости греховете попа й налага наказание, да пости толкова понеделници колкото той каже........Лекари нямаше пък и не се прибягваше до тях.Все още имаше недоверие към тях. Голямо беше вярването в баячки, вражалици, и разни лекующи. Ако някое някой се поболее, особено дете притичват се комшийските жени,, обикновено болестта се определяше от тях. Главни болести тогава бяха : уроки, нагазище, уплах или ако е по възрастно – учинка..........А пък за празниците! Като ги заредеха: вълчи дни, змиин ден, миши ден, от битието на града и пр. Те това ни бяха най-големите празници да не се мисли, че това в това убеждение-суеверие е било само за жените или малолетните, не мъже и добри домакини, минавайки на почит в селото са така убедени за тия празници и тежко на жена му, ако е забравила и на такъв празник нещо почнала да работи, Та и лесно ли е: да те срещне вълк теб, а и добитъка, да ги хванат змии, мишките да изпоядат всичко или да падне градушка и да унищожи всичкия ти труд и пр. Ами за явленията по небесните тела – обграда на звездите, затъмнения на луната или слънцето се сметаше,че това е явление е знак за някакво за предстоящо страшно за народа събитие – война и природно бедствие, а ако е силен сух студ, се смяташе за знак, че е станал някакъв гибел, т.е. загинал човек, не от обикновено болест, а убит,, измръзнал, завеян от сняг или отнесен от наводнение................"
== Културни и природни забележителности ==
* Читалище „Родина“ (функционира от 1931 до 2009 г., когато изгаря).
* До началото на 20 век в селото не е имало училище, черква, или каквито и да е културни учреждения.
* СТара черква, в чиито градеж са участвали трите села - – Тишаново, Църварица, и Илия, които навремето са съставлявали една община и тъй като нямали черква със собствени средства построили такава.;. През 1902 земетресение събаря черквата и населението я построява наново с печени тухли; През 1926 г покрива на черквата е обновен - – турската керемида е заменена с цигли, а малката камбана с голяма камбана
* Голям хамбар в местността "Речица"„Речица“ в който в турско време, турците са събирали населението за да съберат данъка. Именно е там е образувана общината на трите села - – Тишаново, Църварица, Илиа с първи кмет - – Иван Спасов, наречен Тишански.
* Преди Освобождението в Тишаново е имало училище, което е имало характер на килийно, като на учениците е преподавано по колибите*; след Освобождението училището запада, става нещо като музей. Пръв учител в училището е бил Иван Даскала, който съвместял съвместявал длъжностите на шивач и учител *Сред по-първите ученици в това училище са били Панайот Илиев Новаковски, Георги Иванчов Марковски, Иванчо Спасов, Йовчо Йлиев, Георги Попов и др.
== Редовни събития ==
== Личности ==
* [[Васил Янакиев]] (1878 – неизв.), учител, общественик, печатар и книжар, кооперативен деятел.
*[[Павел Йовчев (Илиев)]] (ноември 1893-1982)* – секретар-бирник през 1918, кмет на с.Тишаново 1931 -19371935, виден търговец и общественик, депутат при Г.Кьосеиванов от страната на Демократическата партия, в XXIV ОНС. (1938-1939); (в края на управлението на Кьосеиванов заедно с още десетина депутати от Демократическата партия влиза в опозиция); Създател на читалище „Родина“. Участвал е в ПСВ(1914г1914-1918 г.) в края на 1917 г, после е взет в плен; след края на войната се връща и връща невредим у дома и се отдава на обществена дейност. В битността си на депутат е подпомогнал да се построи пътя който се отклонява за Тишаново ("Павлевият„Павлевият път"път“) *В енциклопедия Кюстендил неправилно се води убит от Народния съд през 1945, но това не е вярно твърдение, Човекът, който е съставил биографията му, просто е приел, че като депутат от Демократическата пария в XXIV ОНС и той е убит.
* [[Зафир Йовчев]] ( ? – 1992) – кмет на на с. Илия (2. 9.1944-8.9.1944)., завършил Търговската гимназия в Свищов, счетоводител
* [[Иван Георгиев Котев]] (02.11.1933 – 09.04.2007) – Републикански шампион на България по бягане 400 м без препятствия, високо уважаван преподавател по електротехника в техникум Киров – София. Българин покорил пустинята „Сахара“. Живял дълги години в гр. Сепха, във времената когато никой друг освен него не са можели да управляват електрическата мрежа. Доказан майстор баничар и преди всичко голям човек.
* Кюстендилското краище. 1918, 653 с. (СбНУ, 32);, Йордан Захариев
* Eнциклопедия „Кюстендил“, БАН 1988
* Личен архив на потомците на Павел Йовчев
* Възпоменателен сборник на депутатите от XXIV ОНС - – луксозно издание, (1939 г), съставители В. Бакалов, Д.Цветков - – със снимки и биографии, на всички народни представители
<!-- === ДругиКухня === -->
<!-- === Кухня === -->== Външни препратки ==
* [http://www.obstinanevestino.kncity.info/ Официален сайт на Община Невестино]
|
