Уикипедия

Бяла гвардия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Поставяне на интервал в заглавието на раздел Вижте също
мРедакция без резюме
Ред 3:
[[File:Pyotr Wrangel, portrait medium.jpg|200px|thumb|[[Пьотър Николаевич Врангел|Генерал Врангел]]]]
 
'''Бяла гвардия''' (на руски: ''{{lang-ru|Бѣлая гвардiя / Белая гвардия''}}), също '''Бяла армия''' (''Бѣлая армiя / Белая армия''), '''Бяло движение''' (''Бѣлое движенiе / Белое движение'') или само '''Бели''', се използва като събирателно за руските военни формирования на територията на бившата [[Руска империя]], които се създават след [[Октомврийската революция]] от [[1917]] г. и се противопоставят на [[Болшевики|Болшевишкото]] управление. Самите участници се наричат „ белогвардейци”.
 
Между 1917 и [[1922]] г. Белите се впускат в битка на живот и смърт срещу новата съветска държава и нейната [[Червена армия]], което отприщва [[гражданска война в Русия]]. Много разнородни, те са формирани от царисти (привърженици на идеята за конституционна монархия); републиканци и социалисти революционери. Някои от техните командващи продължават да се позовават на властта, произлязла от [[Февруарска революция (1917)|Февруарската буржоазна революция]], но по-голямата част от тях искат връщане на предишната политическа и държавна система ([[самодържавие]]то).
 
Основа на Бялата гвардия са [[офицер]]и и [[генерал]]и от старата [[Руска армия]] - – [[Лавър Корнилов]], [[Михаил Алексеев]], [[Антон Деникин]], [[Александър Колчак]], [[Евгений Милер]], [[Николай Юденич]], [[Пьотър Николаевич Врангел|Пьотър Врангел]]. Други генерали от Бялата гвардия са [[Роман фон Унгерн-Щернберг|Роман фон Унгерн-Щернбер]], [[Виктор Покровски]], [[Михаил Пешня]], [[Николай Епанчин]], [[Александър Мосолов]] и [[Андрей Шкуро]].
 
== Състав ==
Ред 17:
на Русия е отложено в очакване на така желаната победа над болшевиките. На този
етап политическа програма надхвърляща установеното статукво не съществува.
 
Освен това невъзможността да отговорят адекватно на въпросите свързани със
земеделските реформи както и на появилите независими движения (във Финландия,
Line 24 ⟶ 25:
белите армии са:
 
1.     Категоричното отхвърляне на
болшевишката власт
 
2.     Първостепенното значение на
военната администрация над гражданската
 
3.     Бялото движение като
легитимен наследник на имперската власт или на тази произтекла от Февруарската
революция
 
4.     Признаването на върховната
власт на адмирал Колчак
 
5.     Държавните символи
(национален флаг, герб, химн)
 
== Сцена на действията ==
От август [[1917]] г. първо прегрупиране на юг в [[Русия]] се сформира около генералите Корнилов и Алексеев. С помощта на съюзниците от [[Антантата]] бели армии се създават през [[1918]] г. в периферните райони на бившата Руска империя. Поставени за известно време под командването на адмирал Колчак, те се ориентират към [[Москва]]. През първата половина на [[1919]] г. те бързо напредват и през лятото социалистическото правителство контролира здраво само малка част, отговаряща на стара [[Москва]].
[[File:Добровольцы в Киеве. Софийская площадь.PNG|thumb|left|Белогвардейци, 1919 г.]]
 
На юг отделно от Армията на доброволците, командвана от генерал [[Деникин]], има друга на [[казаците]], водена от [[атаманите]] [[Каледин]] и [[Богаевски]]. Северът е държан от армията на генерал [[Евгений Миллер]], чиято оперативна база е в [[Архангелск]]. На изток цял [[Сибир]] заедно с региона на [[Урал (планина)|Урал]] е под властта на армиите на адмирал Колчак. На северозапад армията на [[Юденич]] напредва към [[Петроград]].
 
Белите армии получават временна подкрепа от сили извън [[Русия]]: [[Япония]], [[Обединеното кралство]], [[Канада]], [[Франция]], [[САЩ]], [[Германия]], [[Австралия]], [[Гърция]] и [[Чехословакия]]. Тази външна подкрепа се усеща най-силно чрез [[операция „ Архангелск”]], където съюзниците след инициативата на [[САЩ]] разполагат своите части в региона на Архангелск в края на [[1917]] г. От своя страна [[Франция]] изпраща 2 ескадрона от [[чуждестранния легион]], съставени в голяма част от първите руски белогвардейци, избягали във Франция.
 
От края на [[1919]] г. военната ситуация е в полза на Червената армия, а фронтовете, държани от Белите армии, са почти напълно изтласкани. В същото време Врангел води офанзива в [[Крим]] като френското правителство признава официално през [[1920]] г. неговото правителство, а въоръжено движение продължава съпротивата в региона на [[Владивосток]] до 1922 г. През август с.г. - – 2 мес. след неговото поражение, [[Михаил Дитрих]] - – командващ Бялата армия от [[Далечния изток]], свиква във [[Владивосток]] земски събор в региона на [[Амур]] и избира [[великия княз]] [[Николай Николаевич Романов]] за [[цар]] на цяла [[Русия]].В края на 1919 г. пада последната крепост на белогвардейците град [[Оренбург]] намиращ се близо до границата с [[Казахстан]] (После градът става временна столица на Киргизстан-старото име на Казахстан). Белите армии са разбити, а белогвардейците се разпръскват, като оцелелите се качват на корабите на съюзниците или намират убежище в страните край [[СССР]]. Голяма част от тях намират своето спасение в [[България]].
 
Причините за провала на Белите армии са от политически и военен характер. Червената армия се радва на числено превъзходство и на единно командване от по-висока класа. От своя страна Белите армии страдат от разногласия вътре в командването и не успяват да се обединят и/или да координират успешно действията помежду си. Отвъд това липсата на политическа и социална програма, която да привлече населението за каузата на контрареволюцията, е решаваща. Непопулярните мерки, като мобилизацията в окупираните региони и реституцията на големи части от тяхната собственост, отдалечават белогвардейците от селяните, които се надяват най-накрая да се сдобият със собственост върху земята.
Line 59 ⟶ 61:
района на Владивосток до 1922. През август 1922, два месеца преди своето
поражение, главнокомандващият на Бялата армия в Далечния изток Михаил Дитрих свиква
Земенски събор в района на Амур във Владивосток  и избира херцога Никола Николаевич Романов за
цар на цяла Русия.  Белите войски трябва
да напуснат битката, бидейки разпръснати. Оцелелите се спасяват, качвайки се
върху  кораби или търсят убежище в
граничните страни на СССР.
 
Причините за поражението на
Белите армии  са от политическо и военно
естество. Червена армия се възползва от числовото си превъзходство и по-доброто
военно командване. От своя страна Белите войски страдат от слабостта на
военното си началство както и от липсата на единство и ефикасно сътрудничество
помежду им.
 
Отвъд тази перспектива,
отсъствието на политическа и социална програми, които биха могли да  обединят 
населението около каузата за контра революция, се оказва решаваща.
 
Непопулярните мерки сред които:  мобилизация
в окупираните райони и реституиране на големите области на техните собственици,
на практика отдалечават Белите от селските маси, които се надяват в крайна
сметка получат достъп до поземлени имоти.  
 
== След гражданската война ==
Между 1920 и [[1930]] г. множество бели формации се създават извън [[Русия]] с намерението да свалят [[социалистическия режим]] чрез [[партизанска война]]. Корпуси от руски кадети са създадени в множество страни с цел да подготвят следващото поколение за „пролетна кампания”кампания“ (термин, създаден от белите емигранти, означаващ очакваното възобновяване на тяхната кампания срещу болшевиките). Значителен брой от новопостъпилите се записват като доброволци в руската армия по време на [[Втората световна война]], много белогвардейци предпочитат да участват в Армията за освобождение на [[Русия]]. Други руски емигранти като [[Деникин]] са подкрепяли Червената армия и СССР срещу [[Нацистка Германия]] чрез [[антифашизъм]] и срещу чуждата агресия.
 
== Песента на белогвардейците ==
Line 96 ⟶ 100:
 
маршируват Белите
партизани. (повт.)
 
Разсичайки войските
Line 118 ⟶ 122:
 
воюват тези батальони
(повт.) 
 
Вашата слава е безсмъртна
Line 127 ⟶ 131:
 
срамът на Запада. (повт. ) 
 
== Източници ==
Тази статия е превод от вече съществуващата статия на френски език във Wikipedia, озаглавена [[Armées blanches]]
Line 134 ⟶ 139:
* [[Прощаването със славянката]]
* [https://www.academia.edu/4187219/_._._1920_1926_._The_Russian_migration_to_Bulgaria_according_to_the_1920-1926_Bulgarian_Census_Data_1920_1926_._ П. Пейковска, Н. Киселкова, Руската емиграция в България според преброяванията на населението в България през 1920 и 1926 г.]
* [https://www.academia.edu/8906778/%D0%9FП._%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_Пейковска._%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE_Социально-%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA_%D1%80%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D1%8D%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_20экономический_облик_русской_эмиграции_в_Болгарии_в_20-%D0%B5_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D1%8B_%D0%A5%D0%A5_%D0%B2е_годы_ХХ_в._%D0%BF%D0%BE_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%BC_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F__по_данным_переписи_населения_ П. Пейковска, Социально-экономический облик русской эмиграции в Болгарии в 20-ые годы ХХ века]
[[Категория:Гражданска война в Русия]]
[[Категория:Октомврийска революция]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла_гвардия“.