Якоб Васерман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| националност = {{DEU}}
| период =
| жанрове = [[роман]], [[новела]], [[разказ]], [[есе]], [[автобиография]]
| теми =
| направление =
Ред 23:
| бележки =
}}
'''Якоб Васерман''' ({{lang-de|Jakob Wassermann}}) е немски [[писател]] от [[евреи|еврейски]] произход, автор на [[роман]]и, [[новела|новели]], [[есе]]та, [[разказ]]и и [[автобиография]].
== Биография ==
Якоб Васерман е роден на 10 март 1873 г. в [[Бавария|баварския]] град [[Фюрт]] в семейството на неуспял търговец. Още като дете загубва майка си. Рано проявява литературни интереси и публикува различни работи в малки вестници.
Тъй като баща му не е склонен да подкрепя литературните му амбиции, след като се дипломира, Якоб започва да стажува при търговец във [[Виена]]. Отбива едногодишната си военна служба във [[Вюрцбург]]. След това живее в [[Германия|Южна Германия]] и [[Цюрих]].
[[File:Jakob Wassermann.png|thumb|180px|Портрет на Васерман (1899)]]
През 1894 г. Васелман се премества в [[Мюнхен]]. Там работи като секретар на влиятелен писател и издател. С негово съдействие постъпва като литературен редактор в сатиричното седмично списание ''„Симплицисимус“''. През 1896 г. публикува първия си роман ''„Мелузина“'' („''Melusine''“). В Мюнхен се сближава с писателите [[Райнер Мария Рилке]], [[Хуго фон Хофманстал]] и [[Томас Ман]].
В края на 1897 г. Васерман започва да пише [[фейлетон]]и и [[художествена критика|театрални критики]] за ''Франкфуртер цайтунг''. По поръчение на вестника се пренася във Виена, където се присъединява към писателите от кръга ''[[Млада Виена]]'' и особено се сближава с драматурга [[Артур Шницлер]].
След 1906 г. Васерман живее с редуване във Виена и Алтаусзее, [[Щирия]]. През 1926 г. е избран в ''Пруската академия на изкуствата'', [[Берлин]]. Напуска я през 1933 г., за да избегне изселването си от [[нацист]]ите.
През същата година книгите му са забранени в Германия поради еврейския му произход.
Якоб Васерман умира на 1 януари 1934 г. от [[сърдечен удар]] в дома си в Алтаусзее, Австрия.<ref>[http://data.bnf.fr/11928917/jakob_wassermann/ Data BNF]</ref><ref>''Wassermann Dies'', Exile in Austria, The New York Times, January 2, 1934, p. 25</ref>
== Творчество ==
Творчеството на Васерман включва [[поезия]], [[есе]]та, [[роман]]и и [[разкази]]. За най-важни негови произведения се смятат романът ''„Делото Мавриций“'' („Der Fall Maurizius“) (1928) и автобиографията ''„Mein Weg als Deutscher und Jude“'' („Моят път като немец и евреин“) (1921), в която обсъжда напрегнатата връзка между своята немска и еврейска самоличност<ref>[https://books.google.com/books?id=uFuBCOzObf0C&pg=PA123 Scharfstein S. ''Jewish History and You''. Jersey City, New Jersey, Ktav Publishing House, p. 123]</ref>.
== Библиография (продбор) ==
Line 76 ⟶ 89:
През 1993 г. град [[Фюрт]], родното място на писателя, учредява в негова памет литературната награда ''„[[Якоб Васерман (награда)|Якоб Васерман]]“''.
==
<references/>
Line 100 ⟶ 113:
[[Категория:Германски писатели]]
[[Категория:Германски романисти]]
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Автори на разкази]]
[[Категория:Автобиографи]]
| |||