Стоян Митов (инженер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ снимки от ДАА |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
== Биография ==
Роден е на [[5 ноември]] [[1891]] г. в [[София]]. Баща му, генерал [[Георги Митов (офицер)|Георги Митов]], произхожда от самоковската фамилия хаджи Митови, а майка му от Каблешковия род в [[Копривщица]]. Основното си образование завършва в [[Казанлък]]. Първите два класа на гимназията завършва Педагогическото училище в Казанлък. След това постъпва в [[Военното училище]], което завършва в 1908 г. През 1910 г. завършва специален клас с чин [[подпоручик]]. В същата година заминава да учи строително инженерство във Висшето политехническо училище в [[Дрезден]]. Участва в [[Балканската война]] като офицер в [[Четвърти артилерийски полк]] във всички боеве с [[Първа Софийска дивизия]] при [[Селиолу]], [[Люле Бургас]], [[Чаталджа]] и [[Пирот]]. Удостоен е с орден и е произведен е в чин [[поручик]] за отличие. В 1913 г. заминава за Дрезден, за да завърши образованието си. През септември 1915 г. се обявява обща мобилизация и прекъсва образованието си за втори път. По време на [[Първата световна война]] участва в боевете в [[Сърбия]], [[Добруджа]] – [[Тутракан]], [[Силистра]] и [[Черна вода (град)|Черна вода]], преминаването на река [[Дунав]] при [[Свищов]], [[Румъния]] – през [[Букурещ]], [[Браила]] до [[Серет]], и Битолския фронт в [[Македония (област)|Македония]]. Заедно с Първа пехотна Софийска дивизия попада в плен на французите. През декември 1918 г. се завръща в [[България]]. Удостен е с орден „[[За храброст]]“, германски [[Железен кръст]] и други ордени. От 3 февруари 1919 г. до януари 1920 г. е чертожник, строителен техник и оператор в Главна дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии. Заминава отново за Дрезден, където полага последният си изпит и от 12 май 1920 г. е инженер. След завръщането си в България постъпва отново в Главна дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии. Там преминава всички длъжности – от чертожник до главен директор на строежите.<ref name="цда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5090169&ilgid=10048969&aelgid=22448221 | заглавие=Автобиографии на инж. Стоян Георгиев Митов (ЦДА, ф. 1327К, оп. 1, а.е. 1, л. 1-9) |достъп_дата =26 март 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Централен държавен архив |език=bg |цитат= }}</ref>
През 1920 г. Главната дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии получава заповед от министър-председателя Александър Стамболийски да проучи и построи линията [[теснолинейка Септември – Добринище|Септември – Велинград – Гоце Делчев]]. Трудният, скалист и опасен терен в [[Чепински пролом|пролома на Чепинска река]] принуждава двамата инженери, които са натоварени с тази задача, да откажат да отидат с бригадите си и подават оставки. Инж. Митов заедно с войници, тъй като работниците също не се съгласяват да участват, през есента на 1920 г. извършват предварителен, а през пролетта на 1921 г. и окончателен пикатаж на най-трудните части в пролома. Своевременно са изготвени и всички необходими планове за строежа на железопътната линия. Предлага на ръководството на Главната дирекция да бъде положена линия с [[междурелсие]] 1000 mm, а не 760 mm. Но предложението е отхвърлено. След като е завършена тази дейност, взема участие в установяването на трасето и изготвяне на снимката на жп линията [[Железопътна линия 4 (България)|Хасково – Кърджали]] в средната ѝ част, както и с вододелния тунел и трасирането на линията [[Железопътна линия Свищов – Левски – Троян|Левски – Ловеч]].<ref name="цда"/>
| |||