Телепатия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 85.118.81.132 (б.), към версия на 46.47.74.173 Етикети: Отмяна Връщане |
||
Ред 1:
'''Телепатията''' ({{Lang-el|τηλε}}, означаващо "далечно разстояние"; и {{Lang-el|πάθεια}} "чувство") е [[парапсихология|парапсихологическо]] явление — пренасяне на мисли и чувства между хора на далечни разстояния без използването на [[техника|технически]] средства. Нарича се още четене на мисли. Според дефиниция, дадена от парапсихолога Светослав Иванов: ''Телепатията е (пара)психичен процес на екстрасензорното енергоинформационно възприятие и въздействие, при който едно живо същество предава и/или приема от/на друго информация за своя психичен и биологичен живот — емоции, усещания, представи, мисли, метаболизъм, здравословно състояние и др.''
Терминът е вкаран в употреба през [[1882]] г. от [[Фредерик Майерс]] — основател на Обществото за психически изследвания. Смятана за форма на [[възприятие]] или аномална познавателна способност, телепатията често се свързва с други [[паранормално явление|паранормални явления]] като [[предчувствие|предчувствията]], [[телеестезия]]та ([[ясновидство]]то) и [[психокинеза]]та.
"Още от средата на ХІХ в. в Русия след наблюдения върху т.нар. "[[месмеризъм]]" ([[внушение]], [[хипноза]]) и спиритизъм, научен интерес към телепатията проявяват химикът А. Бутлеров и физиологът [[Иван Сеченов]], а впоследствие и проф. Ю. Охорович. В началото на ХХ в. сериозни научни разработки и проучвания на човешката телепатия правят акад. [[Владимир Бехтерев]], акад. И. Павлов, акад. П. Лазарев. А в областта на животинската телепатия — В. Дуров, И. Б. Кажински. През 30-те години проф. С. Турлигин и проф. Василиев продължават задълбоченото изучаване на телепатичните прояви. Тук спадат и разработките на Третия Райх в областта на телепатичното внушение. Все пак най-големи постижения в телепатията имат разработките на акад. Е. Закладний, акад. В. Кандиба, акад. Кобзарев, акад. Гуляев. В България Петър Дънов пръв се заема с наблюдения в областта на телепатията. Идеите му продължава неговият ученик д-р Добран Гарвалов (психиатър); след него — проф. д-р Никола Шипковенски (психиатър) и д-р Георги Лозанов (психиатър), застанал начело на Института по сугестология и парапсихология." (Светослав Иванов)
==Телепатията в литературата, киното и телевизията==
Телепатията е основна тема на много [[научна фантастика|научнофантастични]] романи и филми.
| |||