Маргьорит Юрсенар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 18x кавички, 2x нов ред, 2x тире, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Писател
| име = Маргьорит Юрсенар
|
| снимка = Marguerite Yourcenar.jpg
| описание = Маргьорит Юрсенар, 1983 г.
| място на раждане = [[Брюксел]], [[Белгия]]
Line 23 ⟶ 24:
}}
'''Маргьорит Юрсенар''' ({{lang-fr|Marguerite Yourcenar}}) е литературният псевдоним на ''Marguerite Cleenewerck de Crayencour'' (
== Биография ==
Маргьорит дьо Крайенкур е родена на [[8 юни]] [[1903]] г. в [[Брюксел]], [[Белгия]], в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в
В годините преди [[Втората световна война]] Юрсенар пътува почти непрестанно – обикаля [[Европа]], [[Азия]] и [[Африка]], трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната ([[1939]]
Умира на [[17 декември]] [[1987]] г. в [[Бар Харбър]], [[Мейн]], на 84-годишна възраст.
Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема ''„Le Jardin des chimères“'' (''„Градината на химерите“'') през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – [[анаграма]] на фамилното ѝ име. ▼
== Творчество ==
През [[1951]] тя публикува на френски език своя [[magnum opus]] ''„Мемоарите на Адриан“''. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, [[Адриан_(император)|Адриан]]. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син [[Марк Аврелий]], Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.▼
▲Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема ''„Le Jardin des chimères“'' (''„Градината на химерите“'') през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – [[анаграма]] на фамилното ѝ име.
▲През [[1951]] тя публикува на френски език своя [[magnum opus]] ''„Мемоарите на Адриан“''. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, [[Адриан_(император)|Адриан]]. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син [[Марк Аврелий]], Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към [[Антиной]] и философията си.
През [[1968]] публикува ''„[[Творение в черно]]“'', роман, чието действие вече е пренесено в края на [[Средновековие]]то и още смътното зараждане на [[Ренесанс]]а. Негов герой е [[учен]]ият, [[лекар]] и [[алхимик]] Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха - [[Леонардо да Винчи|Леонардо]], [[Джордано Бруно]], [[Томазо Кампанела]], [[Парацелз]]. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онази епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.▼
▲През [[1968]] публикува ''„[[Творение в черно]]“'', роман, чието действие вече е пренесено в края на [[Средновековие]]то и още смътното зараждане на [[Ренесанс]]а. Негов герой е [[учен]]ият, [[лекар]] и [[алхимик]] Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха
Маргьорит Юрсенар пише множество [[Новела|новели]],
▲Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, преизпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.
== Библиография ==
* ''„Le Jardin des chimères“'' (1921, поема)
* ''„Alexis ou le Traité du vain combat“'' (1929, роман, бълг.превод
* ''„La Nouvelle Eurydice“'' (1931, роман)
* ''„Le Denier du rêve“'' (1934, роман)
* ''„La Mort conduit l'Attelage“'' (1934)
* ''„Feux“'' (1936,
* ''„Nouvelles orientales“'' (1939, бълг. превод
* ''„Les Songes et les Sorts“'' (1939)
* ''„Le Coup de grâce“'' (1939, роман, бълг. превод
* ''„Mémoires d'Hadrien“'' (1951, роман, бълг. превод
* ''„Électre ou la Chute des masques“'' (1954)
* ''Sous bénéfice d'inventaire'' (1962,
* ''„Qui n'a pas son Minotaure?“'' (1963)
* ''„L'Œuvre au noir“'' (1968, бълг. превод
* ''„Chenonceaux“''
* ''„Le labyrinthe du monde I : Souvenirs pieux“'' (1974, бълг. превод
* ''„Le labyrinthe du monde II : Archives du Nord“'' (1977, бълг. превод
* ''„Mishima ou la vision du vide“'', (1981, есе)
* ''„Comme l'eau qui coule“'' (1982,
* ''„Le temps, ce grand sculpteur“'' (1983,
* ''„Les charités d'Alcippe, poème“'' (1984)
* ''„Le labyrinthe du monde III : Quoi ? L'éternité“'' (1988, бълг. превод
* ''„D'Hadrien à Zénon : correspondance, 1951
== Бележки ==
| |||