Елизабет I: Разлика между версии

'''Елизабет I''' ({{lang-en|Elizabeth I}}; родена на 7 септември 1533 г., починала на 24 март 1603 г.) е [[крал на Англия|кралица на Англия]] и [[крал на Ирландия|Ирландия]] от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (''The Virgin Queen''), Глориана (''Gloriana'') или „добрата кралица Бес“ (''Good Queen Bess''). Елизабет I е петият и последен монарх от [[Тюдор (династия)|династията на Тюдорите]]. Дъщеря е на крал [[Хенри VIII]] и втората му съпруга [[Ан Болейн]], която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от [[Едуард VI]], който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва [[лейди]] [[Джейн Грей]] според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно [[Таен съвет (Обединено кралство)|Тайният съвет]] на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица [[Кървавата Мери|Мери]]. Джейн е обвинена в предателство и затворена в [[Тауър]]. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.

 

 

В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици.<ref name="starkey5">Starkey ''Elizabeth: Woman'', 5.</ref> Един от нейните девизи е „''video et taceo''“ („Виждам, но не казвам нищо“).<ref>Neale, 386.</ref> Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (''Regnans in Excelsis'', 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода 1585 – 1604 се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на [[Непобедимата армада]] през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи.

През 1563 г. Елизабет предлага своя ухажор Робърт Дъдли за съпруг на Мария, без да пита нито един от двамата, и този план, естествено, се проваля.<ref>Simon Adams: [http://www.oxforddnb.com/view/article/8160 „Dudley, Robert, earl of Leicester (1532/3 – 1588)“] ''Oxford Dictionary of National Biography'' online edn. May 2008 (с абонамент) Retrieved 3 April 2010</ref> През 1565 г. Мария се омъжва за [[Хенри Стюарт, лорд Дарнли]], който предявява своя собствена претенция за английския трон като потомък на [[Хенри VII]]. Този брак е първата от серията погрешни преценки на Мария Шотландска, които в крайна сметка предават победата в ръцете на шотландските протестанти и на Елизабет. Дарнли бързо става непопулярен в Шотландия и придобива лоша слава поради участие в убийството на италианския секретар на Мария – Давид Рицио. През февруари 1567 г. Дарнли на свой ред е убит от заговорници, почти със сигурност водени от [[Джеймс Хепбърн, 4-и граф Ботуел|Джеймс Ботуел]]. Скоро след това, на 15 май 1567 г., Мария се омъжва за Ботуел, предизвиквайки подозрения, че е свързана с убийството на съпруга си. Елизабет ѝ пише:

 

 

Тези събития водят до бързата загуба на властта и затварянето на Мария в замъка [[Замък Лох Левен|Лох Левен]]. Шотландските лордове я принуждават да абдикира в полза на сина си [[Джеймс I (Англия)|Джеймс]], роден през юни 1566 г. Малкият Джеймс е отведен в [[Замък Стърлинг|замъка Стирлинг]], за да бъде отгледан като протестант. Мария успява да избяга от Лох Левен през 1568 г., но след още едно поражение е принудена да напусне Шотландия. Отива в Англия, където някога е имала сигурна поддръжка от страна на Елизабет. Отначало Елизабет възнамерява да помогне на Мария да си върне престола, но след това Елизабет и съветът ѝ избират да постъпят предпазливо. Вместо да върнат Мария в Шотландия с помощта на английска армия или да я изпратят във Франция, те я задържат в Англия, като през следващите 19 години тя е затворена.<ref>Loades, 72 – 73.</ref>