Постимпресионизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Постимпресионизма '''(''Post-Impressionism'' – след Импресионизма) е преобладаващо френско изкуство, което се развива между 1886 и 1905 г. от последната импресионистична изложба до раждането на [[Фовизъм|фавизма]]. Пост-импресионизмът се очертава като реакция срещу загрижеността на импресионистите за натуралистичното изображение на светлина и цвят. Благодарение на широкия си акцент върху абстрактните качества и символичното съдържание на рисунката, пост-импресионизмът включва [[Неоимпресионизъм|неоимпресионизма]], [[Символизъм|символизма]], [[Клоазонизъм|клоазонизма]], школата "Понт-Авен" и [[Синтетизъм|синтетизма]], заедно с по-късната работа на импресионистите. Движението беше ръководено от [[Пол Сезан]] (известен като баща на пост-импресионизма), [[Пол Гоген]], [[Винсънт ван Гог]] и [[Жорж Сюра]].
 
Терминът "пост-импресионизъм" е използван за пръв път от критик Роджър Фрай през 1906 г<ref>[https://books.google.es/books?id=v5TcYXGDeI8C&pg=PA21&dq="the+term+Post-impressionism",+"1906"&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjIqYXYo8DMAhVLuhQKHROHBYAQ6AEIHDAA#v=onepage&q=%22the%20term%20Post-impressionism%22%2C%20%221906%22&f=false Richard R. Brettell, Modern Art, 1851-1929: Capitalism and Representation, Oxford University Press, 1999, p. 21]</ref><ref>Peter Morrin, Judith Zilczer, William C. Agee, The Advent of Modernism. Post-Impressionism and North American Art, 1900-1918, High Museum of Art, 1986</ref>. Критикът Франк Рътър в прегледа на "СалонФренския д'юннеесенен салон", публикуван в Арт''Art Нюз,News'' на 15 октомври 1910 г., описва Отон ФрийзФриез като "пост-импресионистки лидер"; имаше ис реклама за шоутопредставянето Постна пост-импресионистите навъв Франция<ref>Bullen, [3]J. B. Post-impressionists in England, p.37. Routledge, 1988. ISBN 0-415-00216-8, ISBN 978-0-415-00216-5</ref>. Три седмици по-късно Роджър Фрай използва термина отново, когато организира изложбата от 1910 г. Манът и пост-импресионистите, определяйки го като развитие на френското изкуство още от времето на Мане.
 
Пост-импресионистите разшириха импресионизма, като отхвърлиха своите ограничения: те продължиха да използват ярки цветове, често дебели боядисване и предмети от реалния живот, но бяха по-склонни да подчертават геометрични форми, да нарушават формата си с изразен ефект и да използват неестествен или произволен цвят ,